Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Отношението на самурая беше разбираемо. Подреденият свят на майсторите на желязо се основаваше на концепцията за висши и низши същества, чийто статус се определяше от обстоятелствата на раждането им. Този свят приличаше на многоетажна пирамида с няколко щастливи индивида на върха и голям брой по-малко щастливи глупаци на дъното. Но докато хората можеха да слизат надолу, движението нагоре беше много малко. Рангът и свързаните с него привилегии зависеха от степента на расова чистота и благородство на родителите. Възможностите за кариера се определяха по рождение. Само хората на върха получаваха високи длъжности. Ако произхождаш от родители на дъното, в повечето случаи си оставаш там. Като всички чуждоземци, Клиъруотър беше изключена от пирамидата. И не само беше отхвърлена от обществото — връзката й с Накане То-Шиба я беше направила социално прокажена. Тя беше опасна за всеки, който влезе в контакт с нея.
Малцината други майстори на желязо, пред които се беше изправяла лице в лице по време на пътуването, не бяха осведомени за тайната й, но всички реагираха по един и същ начин. Очите им рядко срещаха нейните и дори когато това станеше, то беше случайно. Но дори и тогава Клиъруотър не можеше да проникне в умовете им. И все пак трябваше да има път до тях. Открехната врата, незалостен прозорец. Неприкритата похот на То-Шиба й беше позволила лесно да преодолее неговите защити. Но хората на Яма-Шита я гледаха с презрение. За тях тя беше пионка, която щеше да бъде изхвърлена, когато престане да е полезна. И тя усещаше, че на генералния консул се гледа като на странстващ рицар, който, когато дойде време, също ще бъде пожертван.
Колкото до Яма-Шита, той беше като от лед. Студен, пресметлив, неумолим. Образът, който извикваше в ума й, беше на щука със стоманени челюсти, която плува невъзмутимо между лещанки, маневрира с едва забележими движения на перките и опашката, след което напада мълниеносно. Яма-Шита не можеше да бъде примамен в същата уловка като онзи сексуален маниак, генералния консул. Стените около мозъка му не можеха да се преодолеят — можеха само да се разбият. А нямаше момент, в който да се нанесе удар.
Тъй като Яма-Шита и неговите самураи присъстваха и слушаха всяка дума, тя не можеше да обясни защо е свалила боята от тялото си и защо е облечена в богато оцветени коприни. Можеше да каже само онова, което й беше заповядано, и да се надява, че малкото й думи ще разкрият много. Беше ясно, че Мистър Сноу е под същите ограничения, но тя разбра прикритите намеци за видяното в камъните и за отнесените от вятъра семена, които щяха да покълнат.
Облачният воин се беше върнал и щеше да дойде да я спаси. Тази новина чакаше тя и това означаваше, че дарът, който щеше да предложи на Мистър Сноу, няма да е непотребен.
На връщане пак я държаха изолирана, обслужваха я само прислужничките виетнамки. От време на време Яма-Шита я наблюдаваше със студено безпристрастие през една скрита дупка — обикновено когато вземаше душ. Гледката на голото й тяло не предизвикваше у него нищо, освен любопитство. Яма-Шита не беше привърженик на секса с жени, макар че имаше съпруга и пет деца. Бракът за него беше семейна потребност, стратегически съюз на интереси. Жените бяха просто средство към целта. И при това несъвършено, защото в Ни-Исан дори дамите с висок произход скоро заемаха второ място спрямо мъжете със същия социален статус. Благородната, другарска любов на един воин към друг беше похвална, но да позволиш мислите и действията ти да бъдат обсебени от физическо желание към една по-нискостояща личност — а това включваше и собствената жена — беше недостойно.
Любовта и удоволствията на плътта бяха изкушения, които истинският самурай трябваше да обуздава. Като се имаха предвид неговите естествени наклонности и фактът, че от навършване на пълнолетие умът му изцяло беше зает с увеличаване на материалното благосъстояние на семейството и на бойната му мощ, психиката на воина Яма-Шита беше непокварена от такива слабости. Дългото куче беше високо, с прави крайници и съразмерно оформено, но на картата на Яма-Шита за отбелязване на резултати срещу Клиъруотър имаше три черни точки: беше жена, беше чужденка и мястото й беше под най-долното стъпало на социалната стълба и имаше отблъскващи, окосмени слабини като мют. И по всяка вероятност беше пълна със същите паразити.
Ужасно.
При мисълта да легне с такова отвратително същество Яма-Шита потреперваше. Ако Накане То-Шиба имаше потребност да спи с това долно животно, най-малкото, което трябваше да направи, бе да накара да обръснат тялото й, но дори тогава какво, по дяволите, го караше да я притежава?