Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Самураят се поклони и каза:
— Господарят Яма-Шита иска да размислиш върху съдбата на твоите мютски приятели. — Натърти на думата „приятели“. — Щом такова нещо може да се случи на онези, които не са направили нищо, за да причинят неудоволствие на господаря, значи съдбата на онези, които го предават, ще бъде наистина ужасна. — После вдигна капаците, удари ги силно и ги пръсна на парчета.
Клиъруотър трепна.
— Никога не трябва да говориш пред никого за това пътуване — продължи самураят. — Нито да разкриеш какво си видяла или с кого си говорила, след като си напуснала къщата на генералния консул Накане То-Шиба. И особено никога не трябва да признаваш, че си виждала господаря Яма-Шита. Ясно ли е?
Клиъруотър покорно кимна и се опита да не гледа овъглените кухини, в които доскоро се бяха намирали очите на двамата млади мюти.
— Да, господарю…
Самураят посочи отсечените глави.
— Нито ти, нито прислужничките няма да докосвате тези глави. Те ще останат тук, открити, на тази масичка, докато не ти бъде наредено да напуснеш кораба. Това ясно ли е, дългокрака развратнице?
— Да, господарю — каза Клиъруотър с наведена глава.
Самураят излезе.
„И се кълна пред Мо-Таун, великата Небесна майка, и пред Талисмана, Тройнонадарения, че смъртта на моите братя и сестри ще бъде отмъстена хилядократно…“
Глава 4
В началото на юни Тоширо Хазе-Гава се завърна от друга мисия за събиране на информация. Шогунът пак го прие в каменната градина. Тоширо започна с доклад за хода на работата в Херън Пул и проблемите, свързани с намиране на подходящ двигател за летящите коне, които се строяха.
Шогунът слушаше с обичайното си внимание, но беше очевидно, че се интересува повече от развитието на отношенията между зет си и най-новия обитател на прочутата му къща на езерото — жената дълго куче.
— Тя вече не е там, господарю.
— Не е там?
Тоширо се поклони пред студения поглед на шогуна.
— Според информацията, която имам, е изчезнала от имението на генералния консул към края на април…
— С други думи, ти ми причини значителна мъка с бедата на моята сестра, без да приведеш нито едно реално доказателство, а сега ми казваш, че е изчезнала грубо каза Йоритомо.
— Хм… не съвсем.
Йоритомо стисна устни.
— Какво трябва да направя, за да науча останалото от тази история… да я тегля от устата ти с ченгел?
Тоширо отново се поклони.
— Към края на април една покрита затворена носилка е отнесла една персона от висок ранг от женски пол до един сухопътен конвой в Нио-поро. Такова поне е било впечатлението, създадено у двамата души, които са могли да я зърнат. Информацията ми идва от жената на началника на конвоя. Според нея въпросната дама е носила маска на куртизанка.
— Продължавай…
— В документите за пътуване е посочено името Йоко Ми-Шима, таксата за пътуване е била платена от един търговец, за който се знае, че има връзка с генералния консул, крайният пункт на пътуването е бил Кари-варан.
— Едно от пристанищата, посещавани от корабите с колела на Яма-Шита. И ти мислиш, че тази жена е била…
— Да.
— Невероятно… Провери ли местните регистри да видиш дали има такава личност, или името е измислено?
— Никога не съм чувал за нея… но това няма голямо значение. И не бих могъл да разпитвам за нея, за да не разкрия играта. Вашият благороден чичо Йеясу може би знае. Говори се, че господарят управител…
— Дааа… — Йоритомо погледна към градината. — Къде е тази човекомаймуна сега?
— На запад. — На езика на майсторите на желязо мютите се наричаха сару — тревни маймуни — и шогунът беше сложил такъв прякор на Яма-Шита.
— Имаме ли дата за връщане?
— Не твърда — отговори Тоширо. — Но капитанът на кораба ми каза, че в Нио-поро бил подготвен кораб да откара един от капитаните на къщата на господаря Мин-Орота във Фири. След около месец в града ще се проведе търг на роби.
— Което означава, че корабите трябва да пристанат в Кари-варан през следващите няколко дни…
— Най-напред в Кари-варан, след това в Пи-саба. Там се разтоварват стоките, които се продават на открития пазар.
— И мислиш, че жената ще бъде на един от тези кораби?
— Да, господарю. Никой друг не е влизал в къщата на езерото. Това само по себе си не е важно, но ако той не очакваше да я види отново, защо генералният консул ще я изпраща опакована като подарък в Кари-варан за своя сметка? Ако искаше да се отърве от нея, щеше да я зарови под най-близкото торище… или да я насече на парчета и да я хвърли на прасетата.
— Прав си. Но ако, както предполагаш, Яма-Шита се е постарал да стои настрана от всичко това… искам да кажа, както ти го разказа, той и Мин-Орота са практически неуязвими… нали?