Майсторите на желязото

Така че какъв беше замисълът? Беше ли доставката на летателния апарат с неговия загадъчен мотор и услужлив конник опит да се предизвика по-нататъшен интерес какви още други неща би могъл да предложи старият мют? След толкова години търговия с мютите Яма-Шита очевидно беше личност, с която може да се прави бизнес. И неговите кораби с колела осигуряваха сигурна система за доставка на стоки и хора. Възможно ли беше Федерацията чрез Мистър Сноу да иска да установи контакт с него?

Да приеме такъв ход би било предателство. Предателство беше също да пренебрегне свещения указ, отнасящ се до тъмната светлина. Но Яма-Шита не се мислеше за предател. Той искаше да запази Ни-Исан, но не непременно в сегашната му форма. Мирът и просперитетът не бяха достатъчни. Яма-Шита искаше прогрес на страната. А за да го постигне, трябваше да стане шогун. Това означаваше изместване на То-Йота. Ако знанието, което лежеше зад бойната машина на Федерацията, можеше да му помогне да направи това, тогава при подходящи условия той можеше да постигне споразумение. А когато се добереше до абсолютната власт, щеше да използва същото това знание, за да победи дългите кучета, да разруши подземното им царство и да премахне от лицето на земята всякаква следа от тяхното присъствие.

Яма-Шита знаеше, че всяка сделка с Федерацията е изпълнена с опасност, но вече беше поел голям риск с намерението да улови тъмната светлина. И все пак не беше съвсем сигурен дали има куража да приведе тези мисли в действие. Ако трябваше да го направи, щяха да са му необходими приборите, използвани от предачите и тъкачите. Забранените предмети и материали, от които бяха направени те, можеха да се докарат в Ни-Исан само когато положението му станеше непоклатимо.

Междувременно нямаше да му навреди, ако си запазеше тези възможности. Щеше да удържи на думата си и да достави обещаната пратка пушки на М’Кол. Нямаше да накаже Мистър Сноу и неговото племе за опита им да го измамят; нямаше дори да го укори или да му иска обяснение. Просто щеше да изправи старата лисица и жената дълго куче един пред друг и да наблюдава какво ще се случи, когато види промяната в дрехите и вида й и чуе от собствената й уста, че към нея и към облачния воин са се отнасяли добре и че никой от тях не иска да се върне в Плейнфолк.

В момента, в който я видеше, Мистър Сноу щеше да разбере, че той, Яма-Шита, най-силният феодал, знае всичко. Но летописецът нямаше да може да прочете нищо на лицето му, защото то щеше да бъде скрито зад маска в черно и златно. Той щеше да се обърне към мютите със същата любезност, с която се обръщаше към своите другари самураи; гласът и държането му нямаше да издадат никакъв намек за одобрение или неодобрение. Мистър Сноу и неговите съветници сами трябваше да изтълкуват мълчанието му по въпроса и да предприемат съответния ход.

Генералният консул Накане То-Шиба беше строго инструктиран да не казва нищо на дългото куче — трябваше само да сподели, че тя ще бъде преместена на друго място. Обзет от отчаяние при мисълта за тяхната предстояща раздяла, той беше неблагоразумен. Като знаеше, че езикът му е така неуморен, както членът му, лорд Мин-Орота не му бе разказал цялата история, но в момента, в който Клиъруотър научеше, че ще срещне Яма-Шита в Кари-варан, тя щеше да се досети, че той ще я заведе на среща с Мистър Сноу. Април беше месецът, през който Плейнфолк започваха да се подготвят за „ходене по водата“ — име, дадено на краткия период на мир, когато съперничещите племена се събираха при търговския пункт в края на Великата река.