Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Определено изглежда така…
— Тогава защо маймуната ще се компрометира, като взема дългото куче на това пътуване?
— Добър въпрос, господарю. Но зависи какви са били условията на сделката. Тя може би трябва да докладва на племето си… или може би е взела списък с неща за купуване, които са им необходими в Херън Пул. Може да има различни причини. Нека погледнем обективно… рискът е минимален. Вие ми дадохте да разбера, че онова, което става на борда на неговите кораби, е затворена книга…
— Вярно е, че досега никога не сме могли да качим наши хора на тях.
— Тогава при условие, че никой не я хване, когато се качва или слиза от кораба, тя е в безопасност. След като се върне, единствената личност, с която може да бъде свързана, е генералният консул.
— Мммммм… — Йоритомо дръпна бавно долната си устна. — Тази теория е добра, но… нека погледнем честно, приятелю… това е чисто предположение. Не ме разбирай погрешно. Не се опитвам да искам този заговор да изчезне, но досега ти не си ми представил никакво безспорно доказателство. Дори нямаш информация от първа ръка… всичко са само слухове.
Беше строга оценка, но Тоширо беше длъжен да я приеме без възражения. Той се поклони.
— Така работи системата, господарю. Аз съм само канал за информация… не правителствен шпионин.
— Знам, знам. Не оспорвам твоята компетентност. И имам доверие в хората ни по места, но… не съм напълно убеден, че тълкуваш информацията правилно.
— Споделям вашата загриженост, господарю. Но аз мога да посоча имена. Три, ако трябва да съм по-точен. Сигурен съм, че ако ги притиснете, те ще потвърдят, че жената в къщата на генералния консул на езерото е дълго куче. С тъмна коса и сини очи.
— Има ли някакъв начин да стигнем до истината? Нещо малко по-заобиколно например?
— Сещам се за един начин, но той изисква известно организиране и ще трябва да се действа бързо.
— Казвай.
— Нашите хора в Кари-варан и Пи-саба трябва да бъдат предупредени да следят денонощно корабите, когато докарат нова пратка мюти. Трябва да следят всеки, който слиза на брега от тези кораби… това включва и всички пленени дълги кучета. Трябва също да знаем предварително кой е записан да пътува на всеки от конвоите на изток по пътищата.
— Трудно изпълнима задача.
— Вярно, господарю. Но не смятам, че е извън възможностите на шогуната. Нашите основни агенти могат да бъдат предупредени с пощенски гълъби.
— Добре. Нека предположим, че направим всичко това и намерим, че някоя щедра душа е платила транспортните разноски за някоя си „Йоко Ми-Шима“, да речем. После какво?
— Някъде между Пи-саба и Бо-сона конвоят ще има нещастието да е причакан от мародери и… — Тоширо разпери ръце — дамата ще бъде отвлечена. Жалко е, но дори под вашето твърдо управление съществува известна престъпност.
Очите на Йоритомо станаха стоманени.
— Разбираш ли какво искаш?
— Да, господарю. Хората са изложени на смъртна опасност. Но онези, които ще изгубят живота си, ще умрат в служба на шогуна.
— А ако се окаже, че грешиш относно тази жена?
Тоширо покорно наведе глава.
— Тогава несъмнено аз също ще имам честта да направя такава жертва…
— Приемам предложението ти — каза Йоритомо. — Но нека приемем, че си прав. Какво следва след това?
— Нищо, господарю. След като имаме доказателство, че е дълго куче, незабавно вземаме мерки да бъде върната и пусната да продължи предишната си дейност.
Йоритомо се намръщи.
— Почакай малко. Няма ли да я разпиташ?
— Не, господарю. Това ще е фатално. Предполагам, че, хм… ако бъдат хванати, нарушителите на закона няма да признаят, че са били наети от вас.
— Няма възможност…
— Тогава ще стане. Всички знаят, че разюздани банди ронини често нападат конвои с цел грабеж и понякога отвличат високопоставени пътници, за да искат откуп. В този случай те ще решат, че плячката им няма стойност, и ще я пуснат.
— Продължавай…
— И когато дамата бъде върната на предишния й собственик и неговите покровители, те ще я питат какво се е случило и тя ще им каже малкото, което може. А тъй като те всички са участници в измама… и в по-голям заговор… ще бъдат подозрителни към истинския мотив на отвличането. И няма да се доволни от нейната история. Дори могат да не повярват. И ще започнат да търсят доказателство, което сочи към вас, но ако ние не й задаваме никакви въпроси, няма да имат нищо, за което да се заловят. Ще се чудят дали не са разкрити и какво знаете вие, кой ги е издал и… дали приятелката на генералния консул не е на наша страна.