Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Клиъруотър не знаеше какво да направи. Небесните гласове й бяха казали, че не бива да разкрива дарбата си пред майсторите на желязо, но бяха ли предвидили ситуация като тази? Трябваше ли да пренебрегне предупреждението им и да се опита да извика земните сили? И щяха ли те да отговорят? Корабите бяха далеч от сушата, над незнайни дълбини. Ако Талисмана й дадеше силата да ги разруши, какво щеше да постигне? Това нямаше да спаси мютите на колелото и щеше да причини смъртта на всички останали от Плейнфолк, които бяха оковани в трюма. Нищо не можеше да направи. Първото й задължение беше към Мистър Сноу — да уважи дадената клетва да направи всичко по силите си, за да защити Кадилак и да го върне в племето.
Пръв падна един мъж.
Белите ленти изкрещяха възбудено, когато мютът пропусна лопатката и направи фаталната грешка да се хвърли надолу. Ужасеният му писък секна, когато масивната лопатка го удари, отряза дясната му ръка и крака до коляното и запрати обезобразеното му тяло във водата. Сред взривове от смях две бели ленти вдигнаха крайниците и ги размахаха подигравателно към мютите, след това ги хвърлиха настрана.
Вместо да споделят същата ужасна съдба, двама от тримата останали мъже решиха да се хвърлят през борда. Първият — най-близкият до десния край на колелото — изтича с учудващо сигурна крачка по хлъзгавата лопатка и скочи във водата. Изплува за момент, зарита, след това потъна под тежестта на веригите си. Вторият се подхлъзна и падна между подпорните греди, към голямата ос на колелото и кипящия казан долу. Хвана се за една лопатка като подгизнал хамстер, но гредите го смазаха и колелото издигна нагоре вече безжизненото му тяло.
Когато мъжете тръгнаха да скачат във водата, най-близката до левия край на колелото жена се опита да се спаси по същия начин, но точно когато щеше да скочи, изгуби равновесие. Размахала ръце, тя политна към палубата и падна по гръб върху огромната обкована с желязо греда, която движеше колелото. Гръбначният й стълб се пречупи с пукот и през Клиъруотър премина наелектризираща тръпка. В същия миг избраната от нея жена изпищя отчаяно — молеше се някой да й помогне. Беше близко до средата на колелото, но единственият оцелял мъж от дясната й страна беше твърде далеч. Забравила за опасността, най-близката й другарка се пресегна към нея и стисна ръката й. Клиъруотър искаше да успеят. Да намерят сили да се изкачат на върха и да скочат във водата. Не стана — в следващия миг и двете полетяха към смъртта си под колелото.
Яма-Шита даде нова заповед и колелото бързо намали обороти, — после спря; белите ленти заповядаха на двамата изтощени оцелели да слязат долу и като се смееха, започнаха да ги потупват по гърбовете. Оцелелият мъж беше избраният от Клиъруотър. Неочакваното преминаване от садистична бруталност в очевидна симпатия към оцелелите от ужасното мъчение породиха у него и у останалата жива жена огромно объркване и те едва не заплакаха. Шестте въоръжени червени ленти ги подкараха към Яма-Шита, после, по заповед на преводача, обърнаха двойката към Клиъруотър и накараха мютите да коленичат.
— Господарят Яма-Шита иска да знае дали си щастлива да приемеш като дар тези двама роби, които доказаха способността си да оцелеят.
Клиъруотър се поклони на феодала и каза:
— За мен е голяма чест да приема всеки дар — бил той голям или малък — от ръката на благородния господар и ще сторя всичко, което е по силите ми, да бъда достойна за неговата огромна щедрост.
Яма-Шита кимна. Самураят се поклони, после се обърна към Клиъруотър и каза:
— Ще ти ги донесат довечера. — Излая друга неразбираема заповед към червените ленти и махна с ръка на Клиъруотър да стане. Тя пак се поклони на Яма-Шита и после я отведоха в тясната й каюта.
Вечерта, по времето, когато двете прислужници обикновено й носеха нещо за ядене, вратата се отвори, но вместо двете малки тъмнооки жени, Су-шан и Нан-кхе, влезе преводачът, последван от две бели ленти, които носеха кръгли блюда, покрити с куполообразни капаци. Клиъруотър коленичи, както се изискваше в присъствието на самурай. Белите ленти поставиха блюдата на ниската масичка пред нея и се оттеглиха.
Самураят й даде знак да вдигне капаците. Клиъруотър изпълни нареждането и видя отсечените глави на двамата мюти, които бяха издържали мъчението на колелото. Това само по себе си беше достатъчно лошо, но те не бяха просто обезглавени, те бяха зверски обезобразени.
На Клиъруотър не й бяха чужди нито смъртта, нито насилието, но от проявената към тази нещастна двойка жестокост й приз ля.