Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Тъй като Кадилак искаше да остане в Херън Пул, Клиъруотър знаеше, че трябва да се върне в Ни-Исан сама. Всъщност тя нямаше никакъв избор по въпроса. Когато при новината за тяхната раздяла беше прибягнала до сълзи, генералният консул побърза да я утеши — увери я, че е получил гаранции от Яма-Шита, че ще й се осигурят всякакви удобства и ще бъде върната при него жива и здрава.
Клиъруотър знаеше, че няма време за губене. Помоли да й се разреши да вземе малък знак за неговата обич със себе си. Нещо, което да може да милва през часовете, дните и седмиците, когато ще бъдат разделени. Една малка лакирана кутия може би, украсена с образи по неин избор? И отново го фиксира с онзи свой поглед — толкова умоляващ, толкова страстен, толкова изпълнен с обещание…
То-Шиба не можеше да откаже. Тези очи, ах! Те бяха трепкащи скъпоценни камъни. В един момент бяха смарагди с остри ръбове, изпълнени със син огън, в следващия тихи лазурни езера. Ако беше камък, той би се хвърлил с готовност в техните загадъчни дълбини. Накане То-Шиба беше забравил броя на жените, на чиито сексуални услуги се беше радвал, но никоя не беше задоволявала физическите му желания и най-съкровените му фантазии по начина, по който го правеше това дълго куче. Тя беше, казано направо, най-умелият терапевт, когото беше имал щастието да срещне. Беше не просто хубава — цялото й същество излъчваше загадъчна, вибрираща сексуалност. Тя беше въплъщение на чувствено желание. И То-Шиба беше толкова увлечен по нея, че беше готов да направи всичко, което тя поиска.
В границите на разумното, разбира се.
Истината беше нещо различно. Генералният консул несъмнено беше прониквал в тялото на Клиъруотър, но всеки път, когато го правеше, тя проникваше в ума му и налагаше волята си върху трескавите образи в него. Най-необузданите фантазии на То-Шиба приемаха физическа форма, когато тя станеше каквато я желаеше той: нежна и покорна в един момент, очарователна и изпиваща го в следващия. Зрение, звук, допир, мирис — всяко усещане беше усилено и след това оформено да съответства на най-дълбоките му нужди. Оръжието му, съразмерно по природа, беше уголемено от очите на ума му до страхотно копие от слонова кост, което той забиваше със силата и енергията на жребец и издръжливостта на катър. Времето преставаше да съществува, така че когато идваше кулминационната точка, тя изпълваше всяка фибра на съществото му, трансформираше се във вълни на огромно удоволствие и умът и тялото му плуваха в тях във вечно блаженство.
В резултат на всичко това генералният консул мислеше, че изпитва много по-голямо удоволствие, отколкото беше всъщност. Клиъруотър не изпитваше никакво удоволствие от тези любовни срещи, но беше длъжна да използва тялото си, за да владее неговия ум. Генералният консул изобщо не знаеше, че докато лежи с нея, очите му, ушите му, езикът му, пръстите му и неуморният му пенис му изпращат сигнали, генерирани от собствения му похотлив ум.
Използваната от Клиъруотър сила беше същата, която беше използвал Мистър Сноу да замъгли мозъка на Хартман, командира на първия ешелон, влязъл на територията на Плейнфолк. Но Мистър Сноу не бе трябвало да се среща лично с подземните хора. Като повелител, който може да довежда бури, той владееше седмия кръг на сила и това му позволяваше да установява контакт чрез психическия образ на Хартман, който Кадилак беше извлякъл от виждащия камък. Способностите на Клиъруотър бяха големи, но бяха много под тези на Мистър Сноу. Силите, които течаха през нея, правеха това по волята на Талисмана, а не бяха контролирани от нея, и тя знаеше, че настоящите й действия са дар от него. Тя беше обвързана с генералния консул от необходимостта да е близко до Кадилак. Владението на То-Шиба не беше далеч от Херън Пул. Ако сърцето на Кадилак се обърнеше и умът му се върнеше към нея и към мисълта за бягство, тя щеше да е в състояние да му помогне.
Небесните гласове й бяха казали, че гневът на майсторите на желязо трябва да падне върху подземните хора, не върху Плейнфолк. Затова нейната сила — ако трябваше да се използва открито — трябваше да изглежда, че идва от Федерацията. Клиъруотър беше огорчена от очевидното безразличие на Кадилак към тяхната раздяла, но бързо разбра, че е обречена да падне в ръцете на генералния консул. Беше видяла достатъчно, за да знае, че като мютка към нея няма да се прояви уважение и че въпреки добре оформеното й тяло пъстрата й кожа ще я обрече на жестоко, унизително съществуване като товарно животно, клатушкащо се под кошници, пълни с камъни и пръст, теглещо колички с фекалии из оризищата или впрегнато в колело за вадене на вода.