Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Добър въпрос. За нещастие, понеже не обръщаше внимание на историите за мютската магия, Яма-Шита си затваряше очите пред истината: генералният консул не притежаваше Клиъруотър — тя притежаваше него.
Когато корабите минаха през теснините при Нюи-нисо и се насочиха на изток през езерото Ери към Кари-варан, Яма-Шита заповяда да спрат. Осем мюти — четирима мъже и четири жени — бяха докарани с лодка от десните флангови кораби и ги наредиха на кърмата с гръб към дългите, обковани с желязо перки на спрялото да се върти колело. Мютите коленичиха пред Яма-Шита, който стоеше на палубата над тях.
Две червени ленти — въоръжени с мечове служители с ранг по-нисък от самурай — изведоха Клиъруотър на палубата. Лицето й беше скрито зад традиционната червено-тебеширенобяла маска на куртизанка. Главата й беше засенчена от качулката на дълга затворена пелерина, ръцете — покрити от дълги ръкавици. Щом видя Яма-Шита, тя се поклони ниско, после коленичи на една рогозка отляво. С лице към нея на палубата имаше още шест червени ленти; левите им ръце бяха върху дръжките на леко извитите им мечове. Дванадесет бели ленти стояха като стража над затворниците; Яма-Шита беше съпроводен от обичайната си охрана от високопоставени самураи — всичките със свирепи метални маски, които бяха причина мютите да ги кръстят „мъртвешки лица“. Маските, носени от червените и белите ленти, бяха по-скромни, направени от лакирана хартия, като на Клиъруотър, с единствена украса цветна лента, минаваща по средата от челото до брадичката.
По команда от Яма-Шита преводачът му се обърна към Клиъруотър.
— Моят господар иска да избереш един мъж и една жена измежду тези роби.
След няколко болезнени урока тя знаеше, че не трябва да пита защо. Поклони се още веднъж на Яма-Шита и отиде при робите.
Всичките осем мюти изглеждаха безкрайно нещастни. Плаваха вече девет дни и страдаха от морска болест. Клиъруотър също беше страдала в началото, но след това само леко й се гадеше.
Имаше чувството, че ще се случи нещо ужасно. Избра напосоки един млад мъж и една жена, след това се върна на рогозката си. Двамата бяха изведени от редицата и ги накараха да коленичат пред Яма-Шита. И двамата бяха непознати: дрехите им, които биха идентифицирали племенната група — Ши-Карго, Д’Троит, Сан’Пол, М’Уоки — бяха сменени с памучни препаски. Никой от двамата, изглежда, не хранеше надежда да оцелее през следващите няколко минути, но и двамата проявяваха стоицизъм — отличителна черта на Плейнфолк.
Чрез преводача Яма-Шита попита Клиъруотър:
— Най-силните ли избра?
Клиъруотър покорно се поклони.
— Така мисля, господарю.
— Господарят Яма-Шита иска да е сигурен — каза преводачът. — Такава важна личност като теб заслужава най-доброто. — После излая някаква непонятна заповед.
Червените ленти скочиха, върнаха избраната двойка в редицата, после заедно с по-нискостоящите бели се нахвърлиха върху окованите мюти — удряха ги с камшици, размахваха мечовете си и крещяха неразбираеми думи на езика на майсторите на желязо. Бяха като бясна глутница койоти, лаещи и ръмжащи срещу стада бързокраки. Мечовете и тоягите дадоха ясно да се разбере какво искат, но няколко маскирани стражи все пак се развикаха на развален бейсик:
— Горе! Горе! На колело! Бързо! Маймуни се повъртят на въртележка!
Осемте мюти се качиха на колелото и застанаха на лопатката, която беше в хоризонтално положение: жените отляво, мъжете отдясно, на една ръка разстояние, обърнати с лице към главината. Лопатката беше широка, но опората за краката беше несигурна. От дървото капеше вода, а и движението им се спъваше от веригите около китките и тежките метални гривни на десните глезени. Всеки, който поглеждаше нервно през рамо да види какво ще стане, получаваше удар с камшик.
Клиъруотър разбра какво се кани да направи Яма-Шита и сърцето й се сви. Феодалът махна с ръка на един подчинен и той извика на друг раболепен слуга, застанал на отворения люк. Заповедта бързо беше предадена долу. Чу се силно съскане на изпусната пара, после палубата потрепери и двете огромни греди, които въртяха колелото, се раздвижиха.
Осемте мюти трябваше да се катерят по спускащите се лопатки, за да избегнат камшиците и мечовете на майсторите на желязо. Но ги очакваше още по-лоша съдба. Ако не успееха да стъпят на следващата лопатка, тя щеше да ги отнесе надолу и да ги смаже между колелото и палубата.
Колелото се завъртя по-бързо и започна лудешка надпревара. Яма-Шита поддържаше садистично темпо; темпо, при което можеха да се надяват да оцелеят само най-издръжливите и най-пъргавите.