Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
В средата на май флотилия от гигантски кораби с колела, водена от позлатения кораб на Яма-Шита, отплува от пристанище Бу-фаро покрай гърмящите води на Ниа-гара. Плуваха на югозапад покрай пристанище Кари-варан до съседното владение на Ко-Ника — близък съюзник на Яма-Шита. По залез-слънце корабите хвърлиха котва на известно разстояние от брега и когато тъмнината скри всяко движение от любопитните очи, една рибарска лодка докара в покрита носилка жената дълго куче на кораба на Яма-Шита.
Призори корабите продължиха на запад. Пътуването мина спокойно. Когато прекосиха езерото Хюрън, Яма-Шита изпрати един кораб до Бей-сита и друг до Мира-уоки да търгуват с малки групи мютски племена, които идваха от южните земи. На десетия ден от пътуването видяха обичайната огромна маса мюти, разположени на лагер около търговския пункт в Ду-арута, на западния край на Вътрешното море.
През последвалата седмица на оживена търговия Мистър Сноу, летописецът на М’Кол, на няколко пъти направи опит да повдигне въпрос за облачния воин и неговата придружителка, но Яма-Шита го държа в очакване до навечерието на отплуването им. Едва тогава предприе безпрецедентната стъпка да покани летописеца и двама старейшини на племето на борда на собствения си кораб. Мютите бяха, разбира се, задължени да се подчинят да бъдат основно почистени преди срещата си с него и трябваше да сменят миризливите си животински кожи с памучни ризи и панталони. По всичко личеше, че не бяха намерили това за много мъчително и Яма-Шита със задоволство отбеляза, че Мистър Сноу, когато е подходящо облечен и с добре сресана коса, се държи дори с известно достойнство. Всъщност ако не бяха израстъците на челото му, тъмната кожа на предмишниците и черно-кафявата шарка, която покриваше тялото му от главата до петите, човек би могъл да каже, че изглежда и се държи като истинско човешко същество.
Както беше запланувано, Яма-Шита го срещна с Клиъруотър, облечена в дрехи, осигурени й от нейния подъл благодетел. Тя беше предупредена какво да не казва под заплаха от моментално смъртно наказание и двама скрити стрелци бяха поставени да изпълнят присъдата, щом той даде команда. Аудиенцията беше кратка, но показа много неща. Яма-Шита можеше да каже, че Мистър Сноу явно беше стреснат от нейния променен вид — но беше изненадан, а не учуден: не тревожна изненада на човек, който разбира, че е открит, и не истинското учудване на някой, който е свидетел на напълно неочаквана промяна. От този момент мютският летописец беше подбирал думите си много внимателно. Във внимателно следения разговор между двамата имаше фрази, чието значение се изплъзваше на Яма-Шита, но той не се издаде. Мистър Сноу, от друга страна, не можа да си възвърне присъствието на духа.
„Да — мислеше Яма-Шита. — Нека това ти послужи за урок. Аз съм човек, който държи на думата си, но не мога лесно да бъда измамен. Сега е ред на твоя ход, приятелю с израстъци по главата…“
Освен предаването на кутията Клиъруотър имаше и друга причина да очаква пътуването с нетърпение. След като остави генералния консул да се измъчва от очакване, тя се надяваше да има възможност да хвърли мрежата си върху мъжа, който стоеше в основата на цялата тази история. Яма-Шита — който с едно помръдване на пръст можеше да заповяда да я върнат в Плейнфолк. Но бързо откри, че феодалът не е лесна плячка. През цялото пътуване тя фактически не видя никого, освен двете прислужнички, които служеха и като охранители. Покритата носилка, с която беше пренесена от Бо-сона до Кари-варан, беше затворена, докато беше на пътя, и единственото нещо, което можеше да види през отворите, бяха късчета небе. През нощта, когато конвоят спираше да почива в хановете — известни като пощенски станции — я пренасяха в стая, която не й предлагаше никаква гледка от външния свят.
По същия начин беше изолирана и на кораба с колела и като резултат от това, не се срещна с Яма-Шита, докато не дръпнаха параваните и не видя Мистър Сноу, Ролинг-Стоун и Мак-Трак, коленичили на цветната сламена рогозка в тъмни памучни ризи и панталони. Указанията как да се държи и какво да каже й бяха дадени чрез нейния самурай преводач — една безкрайно студена риба, от чийто глас и държане й стана съвсем ясно, че той не би говорил с нея, ако не му беше заповядано: сякаш като говореше с нея се излагаше на някаква ужасна зараза.