Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Трябва да я върнем у дома — рече той. — Мастър Джоузеф, имате ли каруца?
Водачът на Пастирите кимна и се забърза обратно към Убежището. Корбет пък се приближи до Селдич, който отпи една голяма глътка от винения мях на Гърни, преди да го подаде на Ранулф.
— Кажи ми, докторе — попита кралският пратеник, — момичето е било изнасилено и удушено, нали така?
Селдич отпусна ръката, с която държеше меха.
— Не е ли очевидно, по дяволите? — отвърна той, но после лицето му омекна. — Съжалявам — промърмори, — но девойката беше истински ангел — докторът погледна към Гърни. — Не съм сигурен обаче дали първо е била изнасилена и после убита, или обратното — той се обърна към обвитата в мъгла гора, а после отново се взря в Корбет. — За каквото и да си дошъл — заяви Селдич мрачно, — гледай да разнищиш това зверско престъпление, защото дяволът явно се е настанил в Хънстън!
Корбет вдигна очи към Мънк. Облеченият в черно служител на графа на Съри не само че стоеше далеч от тялото на момичето, но дори не беше слязъл от коня си. Лицето му беше по-бледо от обикновено, а високо на скулата му трепкаше някакво мускулче. Кралският пратеник се приближи до него и докосна голата му длан, която се беше вкочанила от студ.
— Лавиниъс?
Мънк продължи да се взира в трупа.
— Лавиниъс! — повтори Корбет, след което сграбчи ръката на мъжа и я стисна с все сила. — Мастър Мънк!
Изведнъж Мънк излезе от унеса си и погледна кралския пратеник така, сякаш го виждаше за първи път. После сви устни и изсъска:
— Разкарай се, копеле такова!
Корбет веднага отстъпи назад, стреснат от гнева, струящ от очите на Мънк, и разпери ръце в знак на мир.
— Мъртва е! — прошепна дрезгаво Мънк. — Мъртва! И нито проклетият свещеник, нито проклетите Пастири са в състояние да я съживят!
След тези думи служителят на граф Съри дръпна яростно юздите на коня си, заби шпорите си в хълбоците му и препусна към имението Мортлейк.
— Господарю! — приближи се забързано Ранулф. — Какво става, господарю?
Корбет поклати глава.
— Нищо, Ранулф — заяви той. — Абсолютно нищо.
После си припомни слуховете, които беше чувал за Мънк в кралската канцелария и в двора на Едуард.
— Този човек е луд! — промърмори Ранулф.
— Може би — отвърна Корбет.
В този момент мастър Джоузеф се върна с някакво магаре, теглещо каруца с две колела. Малтоут и Ранулф положиха тялото на момичето върху каруцата, а Гърни изпрати ловджията напред, за да съобщи на селяните какво се е случило.
— Кажи им, че отец Августин ще откара покойницата в църквата — нареди той.
И така, тъжната малка процесия се запъти към Хънстън, заобиколи имението Мортлейк и не след дълго влезе в селото. През цялото това време каруцата подскачаше от неравностите по пътя и тялото, проснато под някаква завивка, сякаш заживя някакъв странен нов живот. Когато стигнаха до широкия главен площад, целия набразден от колела, там вече се събираше тълпа. Първи бяха дошли жените и децата, последвани от мъжете, които се стичаха от полята с изпоцапаните си с черна кал дрехи. Зад мъжете пък подтичваха момчетата със своите прашки, с които разгонваха гаргите. Корбет се вгледа в зачервените от студения и солен вятър лица на селяните и сърцето му се сви от жал, когато разпозна страха в очите им. Жителите на Хънстън безмълвно наобиколиха каруцата и подозрително се вторачиха в господаря си. Гърни отметна качулката си, поклати глава и слезе от коня си. После вдигна ръка, за да пресече тихото вайкане и сподавените ругатни.
— Марина, дано Бог се смили над душата й — заяви той, — е била жестоко убита сред пустошта. Аз обаче се кълна в Господ и в краля, че убиецът й ще бъде открит и обесен!
— А какво е правила сред пустошта? — провикна се някой.
Въпросът обаче остана без отговор, тъй като в този момент един як мъж и една разтревожена жена си проправиха път до каруцата. Мъжът хвърли един поглед към трупа, след което се извърна и притисна гърдите си с ръка, забивайки пръсти в кожената си престилка. После се опита да попречи на съпругата си да види онова, което той беше видял, но жената се освободи от хватката му и се взря в каруцата. След един много дълъг миг тя се строполи на земята, отвори уста и нададе най-скръбния вик, който Корбет беше чувал.