![Том 6 (Исторически драми) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/5/1/tom-6-istoricheski-drami-bg-download.jpg)
Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
О, Солзбъри, дай знак, че още жив си!
Глас нямаш вече, но с едно око
за милост към небето погледни —
и слънцето с едно око оглежда
от край до край земята! О, небе,
ако над Солзбъри не се смилиш,
на всеки друг отказвай милостта си!
Сър Томас Гаргрейв, има ли във тебе
искра живот? Отговори на Толбът!
Не, поглед само повдигни към него!…
Снемете тялото! Ще ви помогна
да го заровим по достоен начин.
Ти, Солзбъри, туй имай за утеха,
че няма да умреш преди…
Той махна ми и се усмихна, сякаш
ми казваше: „Като умра, помни
да отмъстиш за мен на враговете!“
Ще помня, мой Плантадженет, и с радост
като Нерон на лютня20 ще просвиря
пред техните пламтящи градове;
ще плаче Франция, щом чуе: „Толбът!“.
Сигнал за тревога. Гръмотевици и светкавици.
Какво е туй? Защо гърми небето?
Отде са този шум и този трясък?
Влиза Пратеник.
ПРАТЕНИКЪТ
Милорд, милорд, французите нападат!
Дофинът им, подкрепян от една
новоизлюпила се ясновидка
на име Жана, тръгнал е на бой,
за да разкъса нашата обсада!
Солзбъри се надига и стене.
ТОЛБЪТ
О, чуйте го как стене от това, че
така неотмъстен ще го оставим!
Втор Солзбъри за вас ще съм, французи!
Дали дофин си, или гнил делфин,
дали светица си, или мръсница,
копитата на коня ми ще стъпчат
сърцата ви и локва ще направят
от вашите два мозъка!… Носете
нещастника във моята палатка,
а след това ще видим за какво
ги бива тези пъзльовци-французи!
Шум на битка. Излизат, като изнасят ранения Солзбъри и трупа на Гаргрейв.
Пета сцена
Пред Орлеан.
Отново шум на битка. Влиза и излиза Толбът, преследващ Дофина. После влиза и излиза Жана, преследваща отстъпващите Англичани.
Влиза отново Толбът.
ТОЛБЪТ
Къде са мойта мощ и мойта храброст?
Войските ни отстъпват неудържно!
Една жена във броня ги преследва!
Влиза Жана.
Ха, ето я!… Сега ще те науча!
Дали си дявол, или дяволица,
заклинам те да се завърнеш в ада!
Магьосница си, зная, и от тебе
ще пусна кръв21 и ще изпратя бързо
душата ти на твоя господар!
ЖАНА
Аз тебе ще посрамя! Хайде, почвай!
Сражават се.
ТОЛБЪТ
Небе, ще се огънеш ли пред ада?
Гърдите си от напън смел ще пръсна,
ръцете си от плещите ще скъсам,
но ще накажа тази горда стърва!
Отново се сражават.
ЖАНА
Не е дошъл часът ти. Сбогом, Толбът!
Аз нямам време, трябва да намеря
запаси и храна за Орлеан.
Стигни ме, ако можеш! Аз презирам
прочутата ти мощ! Върви, върви
при свойте прегладнели англичани
и помогни на Солзбъри да пише
последната си воля! Сбогом, Толбът!
Днес бихме ви и утре ще ви бием!
Излиза.
ТОЛБЪТ
Умът ми е грънчарско колело,
въртящо мислите ми с бясна скорост!
Не зная какво правя и къде съм.
Таз вещица, подобно Ханибал22,
със страх ни побеждава и превзима,
каквото пожелае, както ние
пчелите или гълъбите пъдим
от техните гнезда със дим и смрад.
Зовяха ни за нашата свирепост
„английски песове“, а днес търчим,
квичейки, като палета плашливи!
Кратък шум на битка.
Земляци, или хвърляйте се в бой,
или с овце сменете трите лъва23
от своя герб; защото и овцете
не бягат тъй страхливо от вълка,
говедата, конете тъй не хукват,
видели леопарда, както вие
днес бягате от бившите си роби!
Шум на битка.
Напразно е!… Върнете се в окопа!
Със гибелта на Солзбъри вий всички
20
„… като Нерон, на лютня ще просвиря…“ — римският император Нерод свирил според преданието на лира, вдъхновен от зрелището на горящия Рим.
21
„… ще пусна кръв…“ — според средновековното вярване този, който успявал да пролее кръвта на вещица, се освобождавал от нейните чарове.
22
Ханибал (ист.) — картагенският военачалник Ханибал всял в едно сражение паника сред римските войници, като пуснал срещу тях бикове с прикрепени към рогата им запалени факли.
23
„… с овце сменете трите лъва…“ — три лъва фигурирали върху герба на английските крале.