Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
ГРАФИНЯТА
Какво му стана? Где се е запътил?
ПРАТЕНИКЪТ
Лорд Толбът, спрете! Нейна милост пита
защо си тръгвате така внезапно.
ТОЛБЪТ
За да повярва в туй, че бил е тук
известният й Толбът, а не друг!
Влиза отново Вратарят, носещ ключовете.
ГРАФИНЯТА
Щом ти си той, тогава си във плен!
ТОЛБЪТ
В чий плен, графиньо?
ГРАФИНЯТА
В мой, войнико кървав!
Нарочно те подмамих във дома си.
Отдавна съм пленила твойта сянка,
защото тя обрамчена виси
във моя замък; но и същността ти
сега ще има нейната съдба,
защото аз ще наредя да сложат
ръцете и краката ти в окови
затуй, че ти от толкова години
страната ни без жалост разоряваш,
народа ни избиваш и заробваш
децата и мъжете ни!
ТОЛБЪТ
Ха-ха!
ГРАФИНЯТА
Ти смей се, смей се! Скоро ще застенеш!
ТОЛБЪТ
Аз смея се, защото тъй наивно
си мислите, че сте пленили нещо
по-плътно, на което да мъстите,
не сянката на Толбът.
ГРАФИНЯТА
Как? Защо?
Нима си друг човек?
ТОЛБЪТ
Не, друг не съм.
ГРАФИНЯТА
Тогаз и същността ти притежавам!
ТОЛБЪТ
О, не, госпожо — аз съм само сянка
от себе си. Окото ви се мами.
Не е във тази стая същността ми.
Което виждате, е само малка,
нищожна част от туй, което съм.
Повярвайте ми, ако мойто тяло
поискало би тук да влезе цяло,
под покрива ви трудно би се сбрало.
ГРАФИНЯТА
Чудак, говорещ с гатанки! Как тъй
хем тук си, хем не си? Кой би могъл
тез две обратни истини да свърже?
ТОЛБЪТ
Кой би могъл ли? Аз! И много бърже!
Надува рог. Барабанен бой. Топовен залп. Влизат Войници.
Дали повярвахте сега, госпожо,
че аз съм само сянката на Толбът?
Тез тук са неговите мишци, жили,
могъщата снага, с която той
зажегля градовете ви в ярем,
помита крепостите ви и прави
земята ви да стене под крака му!
ГРАФИНЯТА
Прости ми грешката, велики Толбът!
Сега разбрах, че ти си не по-малък,
отколкото говори твойта слава,
и по-голям, отколкото могъл би
човек от външността ти да заключи.
С предубеждение те срещнах тука,
но ти не се гневи, защото, вярвай,
сега скърбя, задето те приех
не както същността ти заслужава.
ТОЛБЪТ
Госпожо, не тълкувайте погрешно
духа на Толбът, както току-що
направихте със външния му образ.
Не сте ме наскърбили ни най-малко
със своя прием и не искам друго
обезщетение, освен да можем
със вашето съгласие да вкусим
вината и отбраните ви гозби.
Защото, знае се, от слаб стомах
не се оплаква никога войникът.
ГРАФИНЯТА
От все сърце — за мен ще бъде чест
да имам в своя дом тъй славен воин.
Излизат.
Четвърта сцена
Лондон. В градината на „Темпъл“31.
Влизат Съмърсет, Съфък, Уорик, Ричард Плантадженет, Върнон и един Правник.
ПЛАНТАДЖЕНЕТ
Високоблагородни господа,
защо мълчите? Никой ли не смее
да каже мисълта си по въпроса?
СЪФЪК
Във залата ний бяхме твърде шумни —
градината е по-добра за спор.
ПЛАНТАДЖЕНЕТ
Тогава заявете, че съм прав
или че Съмърсет греши донейде.
СЪФЪК
Наистина, аз в правото съм слаб
и тъй като до днес не съм успявал
да скланям пред закона свойта воля,
закона свивам, за да мине тя.
31
Темпъл — в лондонския манастир „Темпъл“, владение на рицарите Тамплиери, живеели и се учели студентите по право.