Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
Чрез умело зададени въпроси, той успя да научи редица подробности. Узна, че господин Робъртс работи в известна фирма, в която бавно, но стабилно израснал в кариерата. Научи за женитбата му, за борбата му да осигури прилично съществуване на семейството, да даде образование на децата си, за старанието му да ги възпита добре, за икономиите и лишенията, за да успее да спести по няколко лири всяка година. И така господин Паркър Пайн изслуша историята на един живот, белязан с безкрайните усилия за оцеляване.
— Виждате как стоят нещата — заключи господин Робъртс. — Жена ми замина. Отиде на гости при майка си, заедно с двете деца. Малка промяна за тях и почивка за нея. За мен там няма място, а не можем да си позволим да почиваме другаде. Останах сам и като преглеждах вестника, видях вашата обява и се замислих. Аз съм на четирийсет и осем години. Какви ли не интересни неща се случват всеки ден и се зачудих… — Погледът му излъчваше копнежа на човек, прекарал целия си живот в предградията.
— Значи вие искате да си поживеете славно, макар и само за десет минути? — попита господин Паркър Пайн.
— Не бих го казал точно така. Но може би сте прав. Искам просто да изляза от коловоза. След това ще се върна обратно в него, но ще имам нещо, за което с благодарност да си спомням. — Той погледна възбудено събеседника си. — Мислите ли, че подобно нещо е възможно? Боя се, обаче, че не мога да си позволя големи разходи.
— Каква сума можете да си позволите?
— Пих могъл да отделя пет лири. — Той зачака, останал без дъх от вълнение.
— Пет лири — повтори господин Паркър Пайн. — Предполагам… предполагам, че бихме могли да измислим нещо за пет лири. Ще възразите ли, ако се включи някаква опасност? — попита рязко той.
Изпитото лице на господин Робъртс се зачерви.
— Опасност ли казахте? О, да! Не бих имал нищо против. Аз… никога не съм правил нещо опасно.
Господин Паркър Пайн се усмихна.
— Елате отново утре сутрин и ще ви кажа какво мога да направя за вас.
„Бон воаяжьор“ бе малко известен хотел. В ресторанта му идваха шепа постоянни клиенти. Те не обичаха новодошлите. Господин Пайн пристигна в хотела и бе посрещнат като уважаван гост.
— Господин Бонингтън тук ли е? — попита той.
— Да, господине. На обичайната си маса.
— Добре, ще отида при него.
Господин Бонингтън бе мъж с вид на военен и малко глуповато лице. С радост поздрави приятеля си.
— Здрасти, Паркър. Нещо не те виждам напоследък. Не знаех, че идваш тук.
— Понякога се отбивам. Най-вече, когато искам да намеря един стар приятел.
— Мен ли имаш предвид?
— Точно теб. Право да ти кажа, Лукас, поразмислих върху онова, за което говорихме онзи ден.
— Онази работа с Питърфийлд ли? Чете ли последните новини във вестниците? Не, всъщност не може да си ги чел. Ако се появи нещо, то ще е най-рано довечера.
— Какви са последните новини?
— Снощи убиха Питърфийлд — съобщи господин Бонингтън като спокойно ядеше салатата си.
— О, небеса! — извика господин Паркър Пайн.
— Не съм учуден — продължи господин Бонингтън. — Питърфийлд си беше твърдоглав старец. Не искаше да ни послуша. Настояваше да държи плановете в собствените си ръце.
— Те успяха ли да ги вземат?
— Не. Както изглежда преди време някаква жена дошла при професора и му дала рецепта как да се вари шунка. Дъртият глупак, разсеян както винаги, сложил рецептата в сейфа, а плановете в кухнята.
— Това се казва късмет!
— Като че ли провидението се е намесило. Но все още не знае кой да ги занесе в Женева. Мейдланд е в болница. Карслейк е в Берлин. Аз не мога да се отделя от тук. Значи, остава младия Хупър. — Той погледна приятеля си.
— Ти все още ли си на същото мнение? — попита господи Паркър Пайн.
— Абсолютно. Подкупили са го! Зная! Нямам и най-малко доказателство, но ти казвам, Паркър, знам кога един мъж се продал! А държа плановете да стигнат в Женева. Лигата има нужда от тях. За пръв път едно изобретение няма да бъде продадено на отделна страна, а ще бъде предадено доброволно на Лигата. Това е най-прекрасният мирен жест, който е правен някога и трябва да бъде осъществен. А Хупър е подкупен. Щя видиш, че ще го упоят във влака! Ако пък пътува със самолет, ще го приземят на някое подходящо местенце! Дявол да го вземе! Просто не мога да го изпратя! Дисциплина! Трябва да има дисциплина! За това ти говорих онзи ден.
— Попита ме дали познавам някой подходящ човек.