Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
— Така е, наистина. Не съм и помисляла да ревнувам Реджи.
— Това е прекрасно! Защото за всички е ясно, че мъжът ви е много привлекателен за жените! За мен беше истински шок, когато узнах, че е женен. Защо всички интересни мъже ги разграбват още съвсем млади?
— Радвам се, че намирате Реджи за толкова привлекателен — отбеляза госпожа Уейд.
— А не е ли наистина такъв? Изглежда чудесно и е много добър спортист. И това престорено безразличие към жените… Направо ни влудява!
— Предполагам, че имате доста приятели… — подметна госпожа Уейд.
— О, да! Предпочитам мъжете пред жените. Те никога не са се отнасяли добре към мен. Не мога да разбера защо е така…
— Може би защото сте твърде добра към техните съпрузи — засмя се престорено госпожа Масингтън.
— Понякога на човек направо му става жал. Толкова много чудесни мъже са обвързани с тъпи съпруги! Нали ги знаете, онези надути жени, които се правят, че разбират от изкуство. Естествено всеки мъж би искал да има млада и умна приятелка, с която да разговаря. Съвременните представи за брака и развода са много мъдри. Докато все още си млад можеш да започнеш отново с друг човек, който споделя вкусовете и идеите ти. В крайна сметка се оказва, че така е по-добре за всички. Искам да кажа надутите съпруги да си намерят някоя дългокоса личност, която да им подхожда. Мисля, че да изоставиш онова, което не ти харесва и да започнеш отново, е разумно. Нали така, госпожо Уейд?
— Определено.
Студенина, вложена в отговора й, достигна до съзнанието на Маделин. Тя промърмори нещо за извинение и остави двете приятелки сами.
— Тези модерни момичета са отвратителни! — възнегодува госпожа Уейд. — В главите им няма нищо.
— В главата на това момиче има нещо, Айрис — отвърна госпожа Масингтън. — Тя е влюбена в Реджи.
— Глупости!
— Влюбена е! Видях как го гледаше. Хич не я е грижа дали той е женен или не. Решила е да го има. Намирам, че е отвратително.
Госпожа Уейд замълча за момент, след това се изсмя несигурно.
— В края на краищата какво значение има! — възкликна тя.
Госпожа Уейд също се качи в спалнята. Съпругът й се преобличаше и си тананикаше нещо.
— Забавляваш Ли се, скъпи? — попита съпругата му.
— Хъм… да.
— Радвам се. Искам да си щастлив.
— Да, щастлив съм.
Реджи не умееше много да се преструва, но силното му притеснение от мисълта, че наистина се забавлява и е щастлив, свърши добра работа. Стремеше се да избягва очите на съпругата си. Когато тя му заговори, той подскочи. Почувства се засрамен. Целият този фарс му беше противен. Нищо не би могло да предизвика по-добър ефект. Той изглеждаше като наистина виновен.
— Отдавна ли я познаваш? — попита неочаквано госпожа!
— Ъ-ъ-ъ… кого?
— Госпожица де Сара, разбира се.
— Ами… не знам точно. Искам да кажа, от известно време.
— Така ли? Никога не си споменавал за нея.
— О, нима? Предполагам, че съм забравил.
— Ти наистина СИ забравил! — рече госпожа Уейд и се фръцна, развявайки тъмнолилавата си пола.
След чая господин Уейд показа на госпожица де Сара градината с рози. Вървяха по тревата, усещайки как два чифта очи сякаш пробождат гърбовете им.
— Вижте какво… — започна рязко господин Уейд, след като са скриха от погледите. — Вижте какво, мисля, че трябва да се откажем. Съпругата ми ме гледа така, сякаш ме мрази.
— Не се тревожете — каза Маделин. — Всичко е наред.
— Така ли мислите? Не ми се иска да я настройвам срещу мен. Тя каза някои ужасни неща по време на чая.
— Всичко върви както трябва — увери го Маделин. — Справяте се великолепно.
— Наистина ли?
— Да. — Тя снижи глас и продължи: — Жена ви завива покрай терасата. Иска да види какво правим. Целунете ме!
— О! — възкликна нервно господин Уейд. — Трябва ли? Искам дв кажа…
— Целунете ме! — нареди му властно Маделин. Господин Уейд я целуна. В целувката му липсваше жар, но Маделин се погрижи това да не проличи. Ръцете й го обгърнаха. Господин Уейд се олюля.
— Ох! — изстена той.
— Много ли ви беше противно? — попита Маделин.
— Не, разбира се — отрече галантно господин Уейд. — Но малко ме… изненада. — Сетне с копнеж добави: — Не мислите ли, че стояхме достатъчно дълго в градината?