Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
— Предполагам — каза Маделин. — Свършихме добра работа.
Върнаха се на поляната. Госпожа Масингтън им съобщи, че госпожа Уейд е отишла да си легне.
Малко по-късно господин Уейд се приближи към Маделин с разтревожено лице.
— Тя е в ужасно състояние… изпаднала е в истерия.
— Добре.
— Видяла е как ви целувам.
— Нали точно това искахме.
— Знам, но не мога да й го кажа, нали разбирате? Не знаех как да постъпя… Казах й, че просто… просто се е случило.
— Отлично.
— Тя ми заяви, че вие си правите сметка да се омъжите за мен и че не сте стока. Това ме разстрои. Всичко се стовари върху вас. Искам да кажа, че в случая вие просто си вършите работата. Обясних й, че изключително много ви уважавам, а тя ми отвърна, че не е истина. Боя се, че наистина се ядосах, когато започна да ви обвинява.
— Великолепно!
— Тогава тя ми каза да се махна. Не желаела никога повече да разговаря с мен. Щяла да си събере багажа и да си отиде. — Уейд изглеждаше объркан.
— Ще ви науча какво да й отговорите — усмихна се Маделин. — Кажете й, че вие ще си тръгнете. Ще си вземете куфарите и ще отидете в града.
— Но аз не го желая!
— Няма значение. Изобщо няма да е необходимо да го правите. На жена ви ще е противна мисълта, че вие ще се забавлявате в Лондон.
На следващата сутрин Реджи Уейд й съобщи последните новини.
— Тя каза, че не било честно от нейна страна да си тръгне, след като се е съгласила да остане още шест месеца. Но тъй като аз съм канел тук приятелките си, тя не виждала причина защо да не доведе Синклер Джордан.
— Той ли е въпросната личност?
— Да, и дяволите да ме вземат, ако го допусна в моята къща!
— Трябва да го направите — рече Маделин. — Не се тревожете, ще имам грижата за него. Кажете й, че сте размислил и нямате нищо против, тъй като сте сигурен, че и тя няма да възрази да ме поканите да остана още малко.
— О, Господи! — въздъхна господин Уейд.
— Не губете кураж! — каза Маделин. — Всичко върви великолепно. Още две седмици и вашите проблеми ще приключат.
— Две седмици! Наистина ли предполагате, че ще стане?
— Аз не предполагам. Сигурна съм! — заяви Маделин.
Една седмица по-късно Маделин де Сара влезе в кабинета на господин Паркър Пайн и се отпусна уморено на стола.
— Ето я Кралицата на прелъстителките — посрещна я с усмивка господин Паркър Пайн.
— Прелъстителка! — засмя се многозначително Маделин. Никога не съм си представяла, че ще е толкова трудно! Този мъж е изцяло завладян от жена си! Направо болестно състояние.
Господин Паркър Пайн отново се усмихна.
— Да, наистина. Е, в известен смисъл това улесни нашата задача. Не мога с лека ръка да излагам всеки мъж на твоя чар, скъпа моя Маделин.
Девойката се разсмя.
— Ако знаете с каква мъка го накарах да ме целуне така, както му харесва…
— Обогатявате опита си, скъпа. Е, изпълнихте ли задачата?
— Мисля, че всичко е наред. Имахме страхотна сцена снощи. Да помисля, последният ми доклад не беше ли преди три дни?
— Да.
— Както ви докладвах, трябваше само да хвърля един поглед на онзи нещастен червей Синклер Джордан и той се влюби до уши в мен. Най-вероятно по скъпите ми дрехи е решил, че съм богата. Госпожа Уейд, разбира се, побесня. И двамата мъже ме обграждаха с внимание. Побързах да покажа къде са моите предпочитания. Присмивах се в лицето на Синклер и то пред нея. Присмивах се на дрехите и на дългата му коса. Посочих, че коленете му са щръкнали.
— Отличен подход — похвали я господин Паркър Пайн.
— Снощи избухна скандал. Госпожа Уейд открито се нахвърли върху мен. Обвини ме, че съм рушала семейството й. Реджи Уейд спомена историйката със Синклер Джордан. Тя заяви, че било в резултат единствено на това, че се чувствала нещастна и самотна. От известно време била забелязала, че съпругът й се е отдръпнал от нея, но не знаела причината. Каза, че двамата са били винаги много щастливи, че го обожавала и го желаела, и то единствено него. Аз й казах, че вече е късно. Господин Уейд се придържаше точно към моите инструкции. Заяви, че тя изобщо не го интересувала. Щял да се ожени за мен! Госпожа Уейд можела да си има своя Синклер веднага. Нямало смисъл да чакат шест месеца. По-добре да се разведат сега. След няколко дни, продължи господин Уейд, съпругата му щяла да има достатъчно доказателства и можела да даде нареждане на адвокатите си да започнат делото. Той каза, че не можел да живее без мен. Тогава госпожа Уейд притисна ръце към гърдите си и заговори за слабото си сърце. Дадоха й бренди. Господин Уейд не отстъпи. Тази сутрин замина за града и не се съмнявам, че съпругата му вече е хукнала след него.