Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
— Да, помислих, че може да имаш нещо на ум, като знам твоя бизнес. Например някой гълтач на огън, който си търси белята. Когото и да изпратя аз, има голям шанс да го хванат. А твой човек изобщо няма да го заподозрат. Но ще трябва да действа хладнокръвно.
— Мисля, че знам един, който би свършил работа — каза господин Паркър Пайн.
— Слава богу, все още има мъже, които биха поели риск. И тъй, договорихме ли се? — попита господин Бонингтън.
— Да, договорихме се.
Господин Паркър Пайн обобщи инструкциите.
— И тика, всичко ясно ли е? Вие ще пътувате в първокласен спален вагон до Женева. Тръгвате от Лондон в десет и пет с влака, който минава през Фолкстоул и Булон. Там слизате и се прехвърляте в спалния вагон на влака за Женева. Пристигате в осем часа на следващата сутрин. Ето адресът, на който ще се обадите. Моля, запомнете го наизуст, защото ще го унищожа. След това отивате в този хотел и чакате по-нататъшни инструкции. Давам ви достатъчно пари във френски и швейцарски франкове. Разбрахте ли?
— Да, господине. — Очите на господин Робъртс блестяха от вълнение. — Извинете ме, но имам ли право да… ъ-ъ-ъ… да знам нещо за това, което нося?
Господин Паркър Пайн се усмихна благосклонно.
— Вие носите криптограма, която разкрива тайното скривалище на съкровищата на руската корона — заяви тържествено той. — Сега разбирате, естествено, че болшевишките агенти ще се втурнат да ви хванат. Ако възникне необходимост да разкажете нещо за себе си, бих ви препоръчал да кажете, че сте спечелили малко пари и се радвате на кратка ваканция в чужбина.
Господин Робъртс отпиваше от чашката с кафе и гледаше Женевското езеро. Чувстваше се щастлив, но в същото време и малко разочарован.
Щастието му се дължеше на факта, че за пръв път в живота си се намираше в чужда страна. Още повече, беше отседнал в хотел, какъвто никога не би могъл да си позволи, без да се притеснява дори за миг за парите! Имаше стая с баня, вкусна храна и любезно обслужване. Всички тези неща бяха наистина много приятни.
Беше разочарован, защото до този момент не се бе случил нищо, което би могло да се опише като приключение. Не се появиха нито дегизирани болшевики, нито мистериозни руснаци. Един приятен разговор във влака с френски търговски пътник, който говореше отлично английски, беше единственият му контакт с друг човек до този момент. Беше скрил документите в чантичката с тоалетни принадлежности, както му бяха наредили и ги бе предал според инструкцията. Нямаше опасности, които да преодолява, нито нужда да спасява кожата си. Господин Робъртс беше разочарован.
Точно в този момент един висок мъж с брада измърмори „пардон“ и седна от другата страна на масичката.
— Моля да ме извините — каза той, — но мисля, че познавай един мой приятел. Неговите инициали са П. П.
Господин Робъртс приятно се развълнува. Май най-после се появи мистериозен руснак.
— Точно така.
— В такъв случай, мисля, че се разбираме добре — отбеляза непознатият.
Господин Робъртс го изгледа изпитателно. Започваше да прилича на истинско приключение. Непознатият беше на около петдесет години със запомняща се, чуждестранна външност. Носеше очила и малка цветна панделка в бутониерата си.
— Изпълнихте мисията си изключително добре — каза непознатият. — Готов ли сте да предприемете още една?
— О, да! Разбира се.
— Добре. Ще си купите билет за спалния вагон на влака Женева — Париж за утре вечер. Ще поискате да ви дадат легло номер девет.
— Ами, ако вече е заето?
— Няма да е заето. Затова ще се погрижат други.
— Легло номер девет — повтори Робъртс. — Да, разбрах.
— По време на пътуването, някой ще се обърне към вас: „Извинете, мосю, не сте ли били неотдавна в Грац?“ Вие ще отговорите: „Да, миналия месец.“ Въпросната личност тогава ще ни попита: „Интересувате ли се от парфюми?“ И вие ще отговорите: „Да, произвеждам изкуствено жасминово масло.“ После ще се поставите изцяло на разположение на тази личност. Между другото, въоръжен ли сте?
— Не — промърмори слисано господин Робъртс. — Не, никога не съм мислил, че…
— Това може да се уреди веднага — каза брадатият мъж и се огледа наоколо. Нямаше никой. После пъхна в ръката на господин Робъртс нещо твърдо и блестящо. — Малко, но ефектно оръжие — усмихна се непознатият.
Господин Робъртс, който никога в живота си не бе стрелял пистолет, го пъхна бързо в джоба си. Имаше неспокойното усещане, че може да гръмне всеки миг.