Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
Господин Уейд извади чековата си книжка.
В слънчевия следобед градината на Лоримър Корт беше прекрасна. Айрис Уейд, изтегната в шезлонга, приличаше на великолепна цветна картина. Носеше дреха в пастелни нюанси на тъмнолилаво и благодарение на грижливо поставения грим изглеждаше много по-млада от своите тридесет и пет години.
Разговаряше с приятелката си госпожа Масингтън, с която винаги си съчувстваха. И двете бяха наказани с атлетични съпрузи, които говореха или за борсови акции, или за голф.
— И така човек се научава да живее своя живот и да не пречи на другите да живеят своя — заключи Айрис.
— Вие сте чудесна, драга — заяви госпожа Масингтън и бързо добави: — Кажете ми, коя е онази девойка?
Айрис повдигна отегчено рамене.
— Не ме питайте. Реджи я е намерил отнякъде. Тя е неговата малка приятелка! Толкова е забавно! Всъщност той обикновено не се заглежда по жени. Онзи ден дойде при мен, мънка, заеква и накрая каза, че иска да покани госпожица де Сара за уикенда. Разбира се, не можах да се сдържа и се засмях. Представяте ли си, Реджи да покани жена за уикенда! И ето я сега тук.
— Къде се е запознал с нея?
— Не зная. Измърмори ми нещо неясно.
— Може би отдавна я познава.
— О, не мисля — отвърна госпожа Уейд. — Разбира се — продължи тя, — аз съм доволна. Много съм доволна. Искам да кажа, че за мен така нещата много се улесняват. Защото ми е мъчно за Реджи. Той е толкова мил. Казах на Синклер, че това много ще нарани Реджи. Но той твърди, че скоро ще му мине. И както изглежда е прав. Само преди два дни Реджи изглеждаше със сломено сърце, а сега кани тази госпожица за уикенда! Както споменах, това ме радва! Приятно ми е да видя, че Реджи се забавлява. Предполагам помислил си е, че ще започна да го ревнувам! Боже, каква абсурдна идея! „Разбира се, че можеш да доведеш твоята приятелка!“ — казах му аз. Горкият Реджи, нима такова момиче изобщо би му обърнало внимание? Тя просто се забавлява с него.
— Изключително привлекателна е — отбеляза госпожа Масингтън. — Опасно привлекателна, ако разбирате какво имам предвид. Този тип момичета се интересуват единствено от мъжете. Струва ми се, че май не е стока.
— Вероятно не е — каза госпожа Уейд.
— Дрехите й са великолепни — продължи госпожа Масингтън.
— Малко са екстравагантни, не мислите ли?
— И много скъпи.
— Изглежда, че е много богата.
— Вижте, идват насам — каза госпожа Масингтън.
Маделин де Сара и Реджи Уейд вървяха през ливадата. Смееха се, разговаряха и изглеждаха много щастливи. Маделин седна в един стол, махна баретката, която носеше на главата си и прокара пръсти през великолепните си черни къдрици.
Безспорно бе красива.
— Прекарахме чудесен следобед! — възкликна тя. — Много е горещо! Сигурно изглеждам ужасно!
Реджи Уейд трепна нервно от репликата й.
— Вие изглеждате… Изглеждате… — той се поколеба, после се засмя. — Няма да ви кажа как!
Очите на Маделин срещнаха неговите. В погледа й се четеше пълно разбиране. Госпожа Масингтън забеляза това и застана нащрек.
— Вие трябва да играете голф! — обърна се Маделин към домакинята. — Много губите! Защо не започнете да се учите? Имам една приятелка, която стана доста добра, а е по-възрастна от вас.
— Тези неща не ме интересуват — каза студено Айрис.
— Не обичате ли спортните игри? Колко жалко! Човек са разтоварва. С подходящи тренировки почти всеки може да се научи да играе сравнително добре. Аз много подобрих играта си на тенис миналото лято. Но на голф съм безнадежден случай!
— Глупости! — възрази Реджи. — Нуждаете се единствено от тренировки. Днес направихте толкова добър удар с месинговия стик!
— Да, защото вие ми показахте! Прекрасен учител сте! Има хора, които просто не ги бива за това. Но вие имате дарба! Сигурно е чудесно човек да бъде като вас, да умее да прави всичко!
— Глупости. Не съм добър… За нищо не ме бива — притесни се Реджи.
— Вие сигурно много се гордеете с него — обърна се Маделин към госпожа Уейд. — Как сте успели да го опазите толкова години? Трябва да сте много умна жена. Или просто сте го крили някъде?
Домакинята не отговори. Грабна книгата си с трепереща ръка.
Реджи измърмори нещо за преобличане и се отдалечи.
— Наистина е много мило от ваша страна, че ме поканихте — продължи Маделин. — Някои жени са подозрителни към приятелките на съпрузите си. Според мен, ревността е нещо абсурдно. Вие как мислите?