Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
— Мосю — каза той с възможно най-доброто си произношение.
Вратата се открехна и се подаде една глава. Човекът приличаше на чужденец, беше гладко обръснат и имаше черни мустаци. Лицето му беше злобно.
— Qu’est-ce-qu’il y a?1 — попита троснато той.
— Votre passport, monsieur2 — Робъртс отстъпи назад и направи знак с ръка.
Другият мъж се подвоуми, след което излезе в коридора. Робъртс разчиташе точно на това. Ако девойката беше вътре мъжът естествено нямаше да иска кондукторът да влезе. Робъртс реагира светкавично. Събра цялата си сила и отблъсна чужденецът встрани. Той не очакваше, пък и помогна клатушкането на влака. Робъртс влетя в купето, затвори вратата и заключи отвътре.
В отсрещния ъгъл на леглото девойката лежеше свита със запушена уста и вързани ръце. Той бързо я освободи и тя падна гърдите му е въздишка.
— Чувствам се много слаба и ми е зле — промълви тя. — Хлороформ, предполагам. Той… взе ли ги?
— Не — потупа се по джоба Робъртс. — Какво ще правим сега — попита той.
Девойката седна на леглото. Съзнанието й се проясняваше. Тя огледа униформата му.
— Колко умно от ваша страна! Великолепно сте го измислили. Той каза, че ще ме убие, ако не му издам къде са бижута! Много се страхувах, но ето че вие дойдохте! — Тя внезапно се засмя. — Ние го надхитрихме! Той няма да посмее да направи нищо повече. Няма дори да се опита да се върне в купето. Трябва да останем тук до утре сутринта. Той навярно ще слезе в Дижон. Ще пристигнем там след около половин час. Сигурно ще телеграфира в Париж и те ще ни причакат там. Междувременно би било добре да изхвърлите през прозореца куртката и шапката. Те могат да ви донесат неприятности! — Робъртс се подчини. — Не бива да заспиваме — продължи девойката. — Трябва да бдим до сутринта.
Беше вълнуващо и необичайно бдение. В шест часа сутринта той отвори вратата и внимателно огледа наоколо. Коридорът беше пуст. Девойката бързо се промъкна в своето купе. Робъртс я последва. То явно беше претърсвано. Робъртс мина през междинното сервизно купе и се прибра в своето.
Пристигнаха в Париж в седем часа. Кондукторът се оплака, че куртката и шапката му са изчезнали. Все още не бе открил, че липсва и един пътник.
После започна най-забавното преследване. Девойката и Робъртс сменяха такси след такси и препускаха из Париж. Влизаха през едната врата в хотели и ресторанти и излизаха през кухнята. Най-сетне девойката му даде знак и рече:
— Мисля, че вече не ни преследват. Отървахме се от тях.
Закусиха и след това взеха кола до летище „Бурже“. Три часа по-късно вече се намираха в Кройдън. Робъртс никога преди не бе летял със самолет.
Кройдън ги очакваше един висок господин. Заприлича му на мъжа, който му възложи мисията в Женева. Той приветства девойката с особено уважение.
— Колата е тук, госпожо.
— Този господин ще дойде с нас, Пол — каза девойката и се обърна към Робъртс. — Граф Пол Степани.
Колата беше огромна лимузина. Пътуваха около час, след което навлязоха в земите на някакво имение и спряха пред входа на внушителен замък. Отведоха господин Робъртс в стая, която приличаше на кабинет. Там той предаде скъпоценния чифт чорапи. За кратко време го оставиха сам. Граф Степани се появи отново и се обърна към него:
— Господин Робъртс, ние сме ви много благодарни и признателни. Оказахте се смел и находчив мъж. — Той извади кутийка, обвита с червен марокен. — Позволете ми да ви връча Ордена на Св. Станислаус, десета степен с лаврови клони!
Като насън Робъртс отвори кутийката и видя инкрустирания орден. Възрастният господин продължи да говори:
— Великата херцогиня Олга желае да ви благодари лично, преди да си тръгнете.
Заведоха Робъртс в голям салон. Там го очакваше неговата спътничка от влака. Изглеждаше изключително красива в дългата рокля.
— Дължа живота си на вас, господин Робъртс — каза великата херцогиня и му подаде ръката си. Робъртс я целуна, а тя неочаквано се притисна към него и възкликна: — Вие сте смел мъж.
Устните му срещнаха нейните. Лъхна го силен аромат на ориенталски парфюм.
За миг той задържа в прегръдките си стройното и прекрасно тяло…
Робъртс продължаваше да се чувства все още като насън, когато чу как някой му казва:
— Колата ще ви отведе, където пожелаете.
Един час по-късно колата се върна, за да вземе великата херцогиня Олга. Тя се качи заедно с белокосия мъж. Той вече беше без брада, защото му бе горещо с нея. Колата остави великата херцогиня Олга пред една къща в Стрийтхам. Посрещна я възрастна жена, която в момента пиеше чай.
1
Какво има? (фр.) — Б. ред
2
Паспортът ви, мосю (фр.) — Б. ред.