Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
— Значи всичко е наред — зарадва се господин Паркър Пайн. — Този случай приключи успешно.
Вратата се отвори със замах. На прага застана Реджи Уейд.
— Тя тук ли е? — попита той, като нахлу в стаята. — Къде е тя? — Той съзря Маделин. — Любима! — извика той. Хвана ръцете й: — Любима, о, моя любима! Ти нали разбра, че снощи всичко беше наистина? Истина беше всяка дума, която казах. Бях сляп толкова дълго време! Но през последните три дни се осъзнах!
— Какво сте осъзнали? — обърка се Маделин.
— Разбрах, че те обожавам. За мен в света не съществува друга жена, освен теб. Айрис ще започне дело за развод и когато то приключи, ти ще се омъжиш за мен, нали? Кажи „да“, Маделин! Аз те обожавам!
Той грабна в прегръдките си парализираната от шока Маделин. В този миг вратата отново рязко се отвори и в стаята нахълта слаба жена в размъкнати дрехи.
— Така си и мислех! — извика новодошлата. — Проследих те! Знаех, че ще отидеш при нея!
— Мога да ви уверя — започна господин Паркър Пайн, излизайки от вцепенението, което го бе обхванало.
Натрапницата не му обърна никакво внимание. Продължи да напада:
— О, Реджи, нима искаш да разбиеш сърцето ми? Моля те, върни се! Няма да ти кажа нито една дума за всичко, което се случи. Ще се науча да играя голф. Няма да се виждам с приятели, които са ти неприятни. След всички тези години, които сме живели щастливо заедно…
— Никога досега не съм бил щастлив — каза господин Уейд, впил поглед в Маделин. — Хайде стига, Айрис. Нали искаше да се омъжиш за онова магаре Джордан. Защо не го направиш?
Госпожа Уейд изкрещя:
— Мразя го! Не искам да го виждам! — Тя се обърна към Маделин. — Ти, мръсницо! Вампирка такава! Искаш да ми откраднеш съпруга…
— Не ви искам мъжа — отвърна разярено Маделин.
— Маделин! — Господин Уейд се втренчи в нея с болка.
— Моля ви, вървете си — каза Маделин.
— Виж какво, аз не се преструвам! Говоря най-сериозно.
— О, махайте се! — изкрещя истерично Маделин. — Махайте се оттук!
Реджи тръгна неохотно към вратата.
— Ще се върна — предупреди я той. — Това не е краят. — Той излезе и затръшна вратата.
— Момичета като вас трябва да бъдат бити с камшици и жигосвани! — извика госпожа Уейд. — Реджи беше толкова добър с мен, преди да се появите вие. Сега така се промени, че не мога да го позная. — Хълцайки, тя изтича след съпруга си.
Маделин и господин Паркър Пайн се спогледаха.
— Нищо не мога да направя — каза безпомощно тя. — Той е много добър човек, мил, но… аз не искам да се омъжа за него. Нямах ни най-малка представа, че ще стане така. Ако знаете само, колко се измъчих, за да го накарам да ме целуне!
— Хъм! За съжаление, трябва да призная, че направих грешка в преценката си. — Той поклати тъжно глава и като придърпа папката на господин Уейд към себе си, написа напряко върху нея:
ПРОВАЛ — причината е в човешката природа.
Забележка: Трябваше да се предвиди.
Случаят с градския чиновник
Господин Паркър Пайн се облегна замислен назад във въртящия се стол и разгледа посетителя. Беше нисък човек с набита фигура на около четирийсет и пет години. Очите му, вперени с копнеж и надежда в домакина, излъчваха объркване и боязън.
— Видях вашата обява във вестника — започна възбудено човечецът.
— Неприятности ли имате, господин Робъртс?
— Не, не точно неприятности.
— Може би сте нещастен?
— Не бих казал. Има много неща, за които съм благодарен на Бога.
— Всички сме — вметна господин Паркър Пайн. — Но е лош признак, когато ни се налага да си припомним този факт.
— Знам — съгласи се нетърпеливо посетителят. — Точно там е въпросът! Вие попаднахте точно в целта, господине.
— Защо не ми разкажете всичко — предложи господин Паркър Пайн.
— Няма много за разказване. Както вече казах, има много неща, за които съм благодарен на Бога. Имам работа, успях да спестя някоя и друга пара, децата ми са здрави и силни.
— Тогава какво?
— Аз… не знам. — Той се изчерви. — Предполагам, че ще ви се стори глупаво.
— В никакъв случай — увери го домакинът.