Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Силвестри беше напълно наясно, че Дани Марсиано най-много мразеше пурите и обичаше да пъха пепелника си точно под неговия чип нос. Северноиталианската кръв бе направила кожата на Марсиано светла и луничава, очите — сини, а от заседяването зад бюро беше качил няколко излишни килограма. Добър човек, на когото му липсваха лукавост и търпение, за да измести комисаря.
Оставяха Кармайн и колегите му да се заемат с истинска полицейска работа и игнорираха политическия натиск от общината, академичната общност и щатската управа. На тях можеше да се разчита, че ще защитават хората си. А че Кармайн им беше любимецът, това всички го знаеха. Но това едва ли предизвикваше завист, защото означаваше, че Кармайн получава най-сложните случаи, които изискваха дипломатичност или добри връзки с другите правораздавателни органи. Освен това беше най-добрият в разследването на убийства.
Току-що беше завършил първи курс в „Чъб“, когато бе атакувано пристанището Пърл Харбър. Отложи образованието си, за да се запише в армията. По случайно стечение на обстоятелствата беше разпределен във военната полиция и когато се уволни и престана да арестува пияни войници, откри, че обича тази работа. В разбунената армия от военните времена имаше толкова много жестоки и рафинирани престъпления, колкото и по улиците на кой да е град. Когато войната и играта на окупация в Япония свършиха, беше стигнал до чин майор и имаше възможност да довърши следването си в „Чъб“ по ускорена програма. Като взе в ръка дипломата, която му даваше право да преподава английски и математика, реши, че харесва повече полицейската работа. През 1949 постъпи в полицейския участък на Холоуман. Силвестри, който по това време беше лейтенант, бързо забеляза потенциала му и го зачисли при детективите, чийто началник беше в момента. Холоуман не беше достатъчно голям град, за да има отдел „Убийства“ или някакво друго подразделение на градските полицейски части, затова Кармайн работеше по всякакви престъпления. Но убийствата бяха запазената му марка и имаше удивителен процент на разкриваемост — почти сто, от които, разбира се, не всички убийци бяха осъдени. Седеше съсредоточен, но спокоен: този случай изглеждаше доста интересен.
— Ти пръв, Патси — каза Силвестри, който вече изпитваше неприязън към убийството в „Хъг“, защото щеше да се превърне в медийна сензация. Тази сутрин имаше само един малък абзац в „Холоуман поуст“, но скоро, след като изтече информация за подробностите, щеше да е на първа страница.
— Със сигурност мога да твърдя — започна Патрик, — че този, който е захвърлил торса в хладилника с мъртвите животни в „Хъг“, не е оставил пръстови отпечатъци, влакна или други следи от себе си. Жертвата е около шестнадесетгодишна и е цветнокожа. Дребна е, изглежда за нея са полагани добри грижи. — Той се наведе напред с блеснал поглед. — На десния си бут има белег във формата на сърце от бенка, премахната преди десет дни. Но не е пигментирано петно по рождение, а хемангиом, доброкачествен тумор, съставен от кръвоносни съдове. Използван е диатермичен форцепс, за да се прекъсне захранването му и да се съсири кръвта. Сигурно му е отнело часове. След това го е третирал с лекарство за съсирване на кръвта, за да е сигурен, че ще спре кървенето. И е оставил раната да хване коричка и да заздравее. Намерих следи от нещо, което първоначално помислих за мехлем, но не беше. — Пое дълбоко дъх. — Беше маслена боя, с цвета на кожата й.
Кармайн настръхна и той потрепери.
— След като е махнал бенката, все още не му се е струвала идеална, затова я е покрил с маслена боя, за да я направи съвършена. О, Патси, тоя е пълен психопат!
— Да — потвърди Патрик.
— Значи е хирург? — попита Марсиано и побутна пепелника на Силвестри и неговото съдържание далеч от носа си.
— Не е задължително — отвърна Кармайн. — Вчера говорих с жена, която се занимава с микрохирургия на животни в „Хъг“. Тя не е лекар. Сигурно във всеки голям изследователски център като медицинския факултет на „Чъб“ има десетки фелдшери, които могат да оперират не по-зле от всеки хирург. Във връзка с това, което Патси каза, че е направил убиецът, за да съсири кървящата бенка, аз пък подозирах, че е месар. Сега вече мисля, че мога спокойно да изключа тази възможност.
— Но продължаваш да смяташ, че има връзка с „Хъг“? — поинтересува се Силвестри, взе отвратителната си пура и я засмука.