Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Досети се за отговора и сви устни. Този любопитко хазяинът й, който живееше в апартамента под нея, пак си е пъхал носа, където не трябва. Как можеше да го спре? Жена му беше толкова мила, а и той беше мил по свой си начин. И къде другаде можеше да си намери напълно обзаведен апартамент за седемдесет на месец, и то в безопасен квартал? Космите заминаха в кошчето в кухнята, а тя се настани, свила крака под себе си, в голямото старо кресло и продължи да работи по произведението, което тайно смяташе за най-хубавата си бродерия досега. Сложен завъртян мотив от няколко червени цвята, от розово-червено до тъмночервено, на фон от светлорозова коприна.
Обаче този глупак хазяинът й заслужаваше да му направи номер.
Тамара се умори да се опитва, а и въображението й не успяваше като никога да нарисува достатъчно грозно и ужасяващо лице. Щеше да стане, но не тази вечер. Не и толкова скоро след днешното нещастие. Това нахално ченге Делмонико с мъжкарската му походка и широки рамене, толкова широки, че го правеха по-нисък отколкото е, с огромния му врат, който при всеки друг би направил главата да изглежда като карфица, но не и при него. Масивен. Но колкото и да се опитваше, затворила очи и стиснала зъби, не можеше да си го представи като свиня. А след като направи така, че да си изпусне срещата, искаше да си го представи като най-гадната свиня на света.
Не можеше да заспи и какво друго й оставаше да прави? Отпусна се в яркочервеното кожено кресло и посегна към телефона.
— Скъпи? — промълви, когато й отговори сънлив глас.
— Казах ти никога да не ми се обаждаш тук!
От другата страна се чу свободно.
Сесил лежеше в леглото, подпрял буза на красивата гръд на Албърта и се опитваше да забрави ужаса на Джими.
Отис слушаше ритмичното биене на собственото си сърце и по сбръчканото му лице се стичаха сълзи. Няма вече да носи оловни тухли, няма да търкаля бутилки с газ за жените, няма да товари асансьора с клетки. Колко ли ще е пенсията му?
Уесли беше прекалено щастлив и превъзбуден, за да заспи. Как само се напрегна Мохамед, като чу новината му! Изведнъж селяндурът натегач стана важен. Той, Уесли ле Клерк, получи задача да информира Мохамед ел Неср за убийството на черната жена в „Хъг“. Вече се издигаше.
Нур Чандра се беше усамотил в къщата, в която влизаха само той и слугата му, Мизрартур. Седна по турски с обърнати нагоре длани върху коленете. Всеки пръст си беше точно на мястото. Не спеше, но и не беше буден. Беше на друго място, в друго измерение. Трябваше да прогони демоните, а демоните бяха ужасни.
Морис и Катрин Финч седяха в кухнята и преглеждаха сметките.
— Гъби-мъби! — каза Катрин. — Ще ти струват повече, отколкото ще спечелиш, Мори, а моите пилета няма да ги ядат.
— Но това е нещо различно, миличка! Ти самата каза, че копаенето на тунела е добро разкършване. Така и така вече е изкопан, какво имам да губя, ако опитам? Екзотични видове за няколко изискани магазина в Ню Йорк.
— Ще струва много пари — заинати се тя.
— Кати, пари не ни липсват! Нямаме деца, защо да се тревожим за пари? Какво ще направят твоите и моите племенници за това място, а? По-добре да го продадем, Кати! Но преди това нека се позабавляваме максимално с него.
— Добре де, сади си твоите гъби! Само да не кажеш, че не съм те предупредила!
Той се усмихна, пресегна се и стисна грубата й ръка.
— Обещавам ти да не мрънкам, ако се проваля, но не мисля, че ще стане.
Глава 2
Четвъртък, 7 октомври 1965 г.
Денят на Кармайн започна в кабинета на комисар Джон Силвестри. Хората от екипа бяха седнали в полукръг около бюрото му. Вляво от него бяха капитан Дани Марсиано и сержант Ейб Голдбърг, а вдясно — доктор Патрик О’Донъл и сержант Кори Маршъл.
Кармайн не за първи път благодареше на щастливата си звезда за двамата по-висшестоящи в йерархията от него.
Високият красавец Джон Силвестри беше книжен плъх, винаги е бил такъв и твърдо вярваше, че когато след пет години се пенсионира, ще може да каже, че никога не е вадил пистолет срещу човек, да не говорим за заредена пушка или карабина. Странно, защото беше влязъл в Армията на САЩ през 1941 като лейтенант и я беше напуснал през 1945, целият накичен в медали, сред които медала на честта на Конгреса. Най-дразнещият му навик бяха пурите, които по-скоро смучеше, отколкото пушеше, и оставяше след себе си лигави фасове, които според Кармайн миришеха като плювалник в каубойски бар от XIX век в Додж Сити.