Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Да, три. От Бриджпорт, Ню Бритън и Хартфорд. Но тъй като нито една от тях няма бенка, не сме ги проверили. Всичките са отпреди месеци — отвърна Ейб.
— Има промяна, Ейб. Обади се на Бриджпорт, Хартфорд и Ню Бритън и им кажи да ти изпратят копия от досиетата им с най-бързата си полицейска кола.
Когато Кармайн влезе, Ейб и Кори станаха от бюрата си и го последваха в кабинета му, където го чакаха три папки. Към тях се прибавиха и двете, които Кармайн донесе. Взе петте снимки, всичките цветни, и ги нареди в редичка. Бяха като сестри.
Нина Гомес беше шестнайсетгодишна гватемалка от Хартфорд и беше изчезнала преди четири месеца. Рейчъл Симпсън беше шестнайсетгодишна чернокожа, но от по-светлите, от Бриджпорт, изчезнала преди шест месеца. Ванеса Оливаро беше шестнайсетгодишно момиче от Ню Бритън със смесена кръв — потомка на китайци, чернокожи и бели. Родителите й дошли от Ямайка. Изчезнала преди осем месеца.
— Нашият убиец обича чупливи, но не прекалено къдрави коси и специфичен вид красота — плътни, но добре очертани устни, раздалечени големи тъмни очи, трапчинки на бузите. Също така да са високи не повече от сто петдесет и пет сантиметра, да имат добре развито тяло и светла, но не бяла кожа — каза Кармайн, докато преглеждаше снимките.
— Наистина ли мислиш, че са отвлечени от един и същи човек? — попита Ейб, на когото не му се искаше да повярва.
— Разбира се. Виж им профилите. Богобоязливи, уважавани семейства, всички католици, с изключение на Рейчъл Симпсън, чийто баща е епископален свещеник. Симпсън и Оливаро са ходели в местните гимназии, а останалите три в католически училища, две — в едно и също, „Св. Марта“ в Норуолк. После обърнете внимание и на периода. Една на всеки два месеца. Кори, обади се и попитай за изчезнали момичета, отговарящи на описанието, да кажем, десет години назад. Произходът им е точно толкова важен, колкото и физическите данни. Готов съм да се обзаложа, че всички тези момичета са се отличавали с… праведност е твърде старомодна дума, но с доброта. Сигурно са били доброволки и са раздавали храна на бедните, или са помагали в някоя болница. Никога не са пропускали църковна служба, полите им са били под коляното, може да си слагали малко червило, но никога не са се гримирали напълно.
— Момичетата, които описа, са голяма рядкост, Кармайн каза Кори. Тъмното му изострено лице беше съвсем сериозно. — Ако е отвличал по една на всеки два месеца, сигурно е губил доста време, докато я намери. Виж на какъв широк периметър действа. Норуолк, Бриджпорт, Ню Бритън — защо не момичета от Холоуман? Мерседес е захвърлена в Холоуман.
— Всички са захвърлени в Холоуман. Досега имаме само пет момичета, Кори. Няма да хванем почерка му, докато не проследим случаите до времето, когато е започнал да действа. Поне в Кънетикът.
Ейб преглътна шумно, светлото му лице със счупен нос беше станало още по-бледо и изглеждаше болнаво.
— Но няма да намерим труповете преди този на Мерседес, нали? Нарязвал ги е на парчета и ги е прибирал в хладилник за животински трупове, а оттам са отивали в инсинератора на медицинския факултет.
— Сигурен съм, че си прав Ейб — каза Кармайн, който изглеждаше необичайно унил на най-верните си и дългогодишни колеги. Независимо какво беше разследването, Кармайн се носеше през него със солидната елегантност и мощта на бойна колесница. Съпреживяваше, страдаше, съчувстваше и разбираше, но досега никога не бе позволявал някой случай да му влезе така под кожата.
— Какво друго ти говори това, Кармайн? — попита Кори.
— Че в ума си е изградил идеал за съвършенство, на който тези момичета приличат, но винаги в тях се оказва, че има нещо несъвършено. Като бенката на Мерседес. Може би една от тях го е пратила на майната си, а на него не му е харесало такива думи да излизат от девствените й устни. Но всъщност страданието им го възбужда като всеки изнасилвач. Затова не знам дали да го квалифицираме като убиец или като изнасилвач. Той, разбира се, е и двете, но как точно работи мозъкът му? Какъв е истинският му мотив да причинява това?
Кармайн се намръщи.
— Знаем какъв тип жертви харесва и че този тип е сравнително рядък, но и един призрак е по-видим от него. След двете отвличания в Норуолк, полицаите са си скъсали задниците да търсят маниаци, воайори и пришълци по улиците около училищата, непознати, които влизат в контакт със семействата или учениците. Проверили са всички, от доброволците в благотворителните организации до клошарите, пощальоните, продавачите на енциклопедии, както и хората, обявили, че са мормони или Свидетели на Йехова, или някакви други религиозни мисионери. Инкасатори, общински служители, озеленители, телефонни и електротехници. На практика създали мозъчен тръст, който се опитвал да разреши загадката как е успял да се добере достатъчно близо до момичетата, за да ги отвлече, но резултатът бил нулев. Никой не можел да си спомни нищо, което да ги насочи нанякъде.