Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Отделно ли предпочиташ желето и сладоледа, скъпа?
Доктор Хидеки Сатсума влезе в апартамента си на върха на най-високата сграда в Холоуман и усети как стресът от деня се свлича от рамене му.
Ейдо беше дошъл по-рано, за да подреди всичко така, както го обичаше господарят му. След това беше слязъл десет етажа по-долу в неугледния апартамент, в който живееше със съпругата си.
Обзавеждането беше просто, но това беше подвеждащо: кована мед по стените, врати на квадрати от индийско палисандрово дърво и фина хартия, лъснати тъмни дървени подове, старинна рисунка триптих с безизразни жени с дръпнати очи, големи кокове и чадърчета с изпъкнали ребра, семпъл пиедестал от полиран черен камък с едно перфектно цвете в модернистична ваза „Стюбен“.
На черната лакирана маса, потънала в по-нисък участък на пода, имаше вечеря от суши, а когато отиде до спалнята, намери приготвено кимоно, джакузи, изпускащо лениви струйки пара, и оправено легло.
Изкъпан, нахранен и отпочинал, той отиде до стъклената стена, ограждаща зимната градина, и сетивата му се изпълниха с нейното съвършенство. Построяването й го вкара в много разходи, но парите не бяха нещо, за което Хидеки трябваше да се притеснява. Беше толкова прекрасно да живее в апартамента, който някога е представлявал само голяма покривна тераса. Стъклата, отделящи градината от външния свят, бяха огледални, но тези към стаята бяха прозрачни. Аранжировката й беше минималистична, на ръба на аскетизма. Няколко иглолистни бонзая, висок холивудски кипарис, извит в двустепенна спирала, изключително стар японски клен, около две дузини камъни в различни размери и форми и разноцветни дребни мраморни отломки, подредени и сложен мотив, по който не би трябвало да се стъпва. Тук стихиите на личната му вселена се сливаха и го пренасяха в най-щастливото състояние на духа.
Чувствителният му нос долавяше, че пръстите му още понамирисваха на ксилол и Хидеки Сатсума се взираше в зимната си градина с ясното съзнание, че личната му вселена е разтърсена из основи. Трябва да пренареди саксиите, камъните и мраморчетата, за да неутрализира това крайно неприятно развитие на нещата. Развитие, над което нямаше контрол, и то точно той, който се стремеше да контролира всичко около себе си. Ето там… там, където розовата струйка криволичи покрай лъскавите нефритени камъчета… И там, където острият сив отломък се издига като меч пред нежната заобленост на разцепения като женска вулва червен камък… И там, където двустепенната спирала на холивудския кипарис се е устремила към небето… Изведнъж му се сториха не на място — трябваше да ги подреди отново.
Мисълта му меланхолично се стрелна към къщата на плажа, на върха на Кейп Код, но случилото се там изискваше да мине известен период на възстановяване. Освен това дотам се пътуваше дълго с кола, дори и с неговото маниашко ферари в слабия нощен трафик. Не, тази къща си имаше друго предназначение и въпреки че беше свързана с това, което разтърсваше основите на вселената му, епицентърът на този трус се намираше тук, в зимната градина в Холоуман.
Можеше ли да изчака до уикенда? Не, не можеше. Хидеки Сатсума натисна бутона, който щеше да повика Ейдо при него.
Дездемона се втурна в апартамента си на третия етаж на малката кооперация на улица „Сикамор“ в покрайнините на Холоуман. Първата й спирка беше банята, където взе топла вана, за да премахне следите от трикилометровата разходка пеша до вкъщи. После отиде в кухнята и си отвори консерва с ирландска яхния и още една с оризов пудинг със сметана. Дездемона не беше добра готвачка. Очите, които Кармайн с изненада откри, че са красиви, не забелязваха вдлъбнатия линолеум и белещите се тапети. Комфортът не бе смисълът на живота на Дездемона Дюпре.
Навлече кариран мъжки халат и влезе във всекидневната, любимото й занимание лежеше в голяма плетена кошница, поставена на висока ракитена етажерка до любимото й кресло, чиито изскочили пружини също не забелязваше. Намръщи се, бръкна в кошницата за дългото парче коприна, на което бродираше гоблен за Чарлз Понсонби. Май го беше оставила най-отгоре? Да, напълно сигурна беше! Хаосът не съществуваше като понятие за Дездемона Дюпре. Всичко си имаше свое място и си го обитаваше. Но бродерията я нямаше. Вместо нея намери малка топка заплетени къдрави, къси черни косми, вдигна ги и ги огледа. И тогава видя бродерията, кървавочервените й шарки бяха потънали в мрака на пода, зад креслото.
Пусна космите на земята, вдигна бродерията и я разпери, за да види дали не е повредена, но освен че беше малко смачкана, й нямаше нищо друго. Колко странно!