Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Кори се изправи.
— Започвам да звъня — каза.
— Добре. Ейб, кажи за „Хъг“ — подкани го Кармайн.
И Ейб извади тефтера си.
— Трийсет души са на щат в „Хъг“, като се започне с професор Смит и се свърши с Алодис Милър, миячката. — Извади два листа от папката под лакътя си и ги подаде на Кармайн. — Ето списък с имената, годините, длъжностите, стажа им и всичко, което може да ни потрябва. Единствената, която има някакъв хирургичен опит, е Соня Либман от операционната. Двамата чужденци дори нямат медицинско образование, а доктор Форбс каза, че припаднал, докато гледал обрязване.
Покашля се и извади още един лист.
— А това са хората, които влизат и излизат често, но техните лица са добре познати — гледачите на животните, лекари от медицинския факултет. „Майти Брайт Сайънтифик Клийнърс“ са сключили договор да чистят „Хъг“, което и правят между полунощ и три през нощта от понеделник до петък, но не се занимават с опасните отпадъци. Това е задължение на Отис Грийн. За това трябва очевидно да си обучен, което добавя няколко долара към заплатата на Отис. Съмнявам се, че „Майти Брайт“ имат нещо общо с престъплението, защото Сесил Потър се връща всяка вечер в „Хъг“ и заключва отделението за животни по-здраво от Форт Нокс, за да не надничат там чистачите. Той нарича маймуните „моите бебчета“. Ако чуят и най-малък звук през нощта, вдигат страшна олелия.
Благодаря за информацията, Ейб. Не се бях сетил за „Майти Брайт“. — Кармайн погледна Ейб с голяма обич. — Впечатления от работещите, които си струва да споделиш?
— Правят ужасно кафе — каза Ейб, — а един умник от отделението по неврохимия пълни стъкленица с вкусни на вид бонбонки — розови, жълти, зелени. Само дето не са бонбонки, а стиропор.
— Преметнал те е.
— Преметна ме.
— Нещо друго?
— Нищо важно. Можеш да изключиш Алодис миячката — прекалено е тъпа. Съмнявам се, че чувалите са сложени в хладилника, докато Отис и Сесил са били на работа. Предполагам, че е станало по-късно.
— Ами вероятният брой на местата за изхвърляне на отпадъците?
— Намерих седем различни хладилника за животински трупове, като изключим този в „Хъг“. Деканът Даулинг не беше много щастлив, че трябва да говори с полицай за нещо толкова незначително и невлизащо в длъжностната му характеристика. Оказа се, че и никой няма точен списък. Но този в „Хъг“ е най-удобен, другите са по-публични и по-натоварени. Човече, през тях минават сигурно милиони плъхове! Мразя ги живи, но от днес много повече ги мразя мъртви. Аз залагам на хладилника в „Хъг“.
— Аз също, Ейб, аз също.
Кармайн прекара остатъка от деня на бюрото си в проучване на досиетата, докато накрая можеше да ги рецитира наизуст. Всяко беше доста дебело предвид вида на жертвите. Очевидно полицаите от всеки град бяха вложили в разследването повече усилия от обичайното. Обикновено шестнайсетгодишните момичета, които изчезваха, имаха съответната репутация (а понякога и криминални досиета) и изчезването им не беше нелогично. Но не и тези момичета. Жалкото е, мислеше си Кармайн, че не контактуваме достатъчно помежду си. Ако го правехме, щяхме по-рано да стигнем до убиеца. Обаче няма труп, а следователно и физическо доказателство за убийство. Нямаме представа колко убити има, но колкото и да са, със сигурност всички са изчезнали в инсинератора на медицинския факултет. Много по-сигурно, отколкото, да ги погребеш в гората, да речем. Кънетикът има много гори, но те са обитаеми, не са безгранична пустош като в щата Вашингтон.
Интуицията ми подсказва, че пази главите им за спомен. Или пък, ако се е отървал и от главите, е заснел момичетата. На цветен любителски филм, може би с няколко камери, за да запечата от всякакъв ракурс страданията им и собствената си власт над тях. Сигурен съм, че е човек, който обича да си запазва неща за спомен. Това е неговата тайна фантазия, няма да устои на изкушението да я документира. Така че или ги заснема, или пази главите във фризер, или в стъклени буркани с формалин. Колко случаи със запазени за спомен неща съм разследвал? Пет. Но никога масов убиец. Това е такава рядкост! А и другите ми бяха оставили улики. Този не е. Какво ли чувства, когато гледа филмите или главите им? Екстаз? Разочарование? Възбуда? Угризения? Ще ми са да знам, но не знам.