Колекционерът на пеперуди

— Да, борда, но и работата, скъпа. Знаеш колко темпераментни могат да бъдат! Единственият, който не ме дразни, е Адисън. Той е благодарен, че е жив, идеите му за антиконвулсантите го радват толкова, колкото и мен. Ако не му се счупи някой апарат, той е напълно щастлив. Макар че нямам представа как може някой да тича по 8 километра на ден и да е щастлив. Не знам, сигурно страда от синдрома на доближилите се до смъртта. — Усмихна се широко, от което и без това ослепителното му лице стана още по-красиво. — И колко беше нещастен, когато му казах, че няма да може да бяга на път към работа! Но успя да си преглътне.

Тя се изкикоти се, но не прозвуча грозно.

— Трябваше да се сети, че миризмата, която ще се разнася от него след кроса, няма да го направи най-приятния колега. — После се умисли. — Най-много ми е жал за бедната му жена.

— Робин? Това нищожество? И защо?

— Защото Адисън Форбс я третира като слугиня, Боб. Да, така е! Тя обикаля с часове, докато му намери подходяща храна! Пере му миризливите дрехи, няма никакъв личен живот.

— На мен това ми звучи дребнаво, скъпа.

— Да, сигурно е така, но тя… не е най-великият ум на света и Адисън й го натяква непрекъснато. Понякога съм го улавяла да й хвърля коси погледи с такова отвращение. Кълна се, че я мрази, ама наистина я мрази!

— Така се получава, когато на студент по медицина се налага да се ожени за сестра, за да се издържа — каза Смит мрачно. — Не са интелектуално равни и сега, когато е постигнал някакви успехи, се срамува от нея.

— Такъв сноб си.

— Не, прагматик. И съм прав.

— Добре, може би имаш известно право, но въпреки това отношението му е безмилостно — каза Елиза дръзко. — Дори и собствения им дом я изолира! Имат такава прекрасна кула с тераса на покрива с изглед към пристанището, а той не я пуска да се качва там. Това какво е? Покоите на Синята Брада?

— Пример за нейната немарливост и неговата мания за ред. И аз не те пускам в мазето, не забравяй.

— От мен няма да чуеш оплакване, но мисля, че си прекалено строг с момчетата. Вече не са в разрушителна възраст. Защо не ги пускаш да слизат?

Той стисна силно челюсти и лицето му стана сурово.

— На момчетата им е забранено вовеки веков да слизат в мазето, Елиза.

— Тогава не е честно, защото ти прекарваш всяка свободна секунда долу. Трябва да си повече с момчетата, затова им позволи да споделят странностите ти.

— Не ми харесва да го наричаш странност!

Тя смени темата. Беше се заинатил и нямаше намерение да слуша.

— Убийството наистина ли ти създава толкова неприятности, Боб? Струва ми се, че няма как да има нещо общо с „Хъг“.

— Съгласен съм, скъпа, но полицията не мисли така — каза Смит тъжно. — Можеш ли да повярваш, че ни взеха отпечатъци от пръстите? Слава богу, че сме изследователска институция. Мастилото се махна с ксилол.