Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Отиде в „Малволио“, седна в обичайното си сепаре и си даде сметка, че не е гладен, въпреки че е време за вечеря. Но ще става рано, трябва да си пази силите за този случай.
Сервитьорката беше нова, затова я остави да си запише всичко, от печеното до оризовия пудинг. Красиво момиче, но не беше типът на неговия убиец. Начинът, по който огледа Кармайн от главата до петите, си беше очевидна покана, на която той не обърна внимание. Макар че му напомняше малко за Сандра: красавица, която работеше като сервитьорка, докато пробие на някоя по-хубава работа като актриса или модел. Ню Йорк беше съвсем близо.
Колко неща се бяха случили през 1950 година! Той стана детектив, отвориха „Хъг“, построиха болницата на Холоуман и Сандра Толи започна работа като сервитьорка в „Малволио“. Беше поразен от пръв поглед. Висока и добре сложена като Джейн Ръсел, бедра до сливиците, буйна руса коса и големи късогледи очи върху прекрасното лице. Твърдо вярваше в себе си и в кариерата, която я очакваше като модел. Беше изпратила материали до всички нюйоркски агенции, но не можеше да си позволи да живее там. Затова се бе преместила на два часа път с влак в Кънетикът, където можеше да намери наем под трийсет долара на месец и да яде безплатно като работи като сервитьорка.
Но после всичките й амбиции отидоха на кино, защото и тя бе поразена от вида на Кармайн Делмонико. Не само беше красив и висок над сто и осемдесет сантиметра, но имаше мъжкарско лице, което жените обожаваха, и тяло, напращяло от мускули. Срещнаха се на Нова година. Ожениха се за по-малко от месец, а след три тя вече беше бременна. София, дъщеря им, се роди в края на 1950. В онези дни живееха под наем в хубава къща в Източен Холоуман, в италианския квартал, защото той си мислеше, че като заобиколи Сандра с многобройните си роднини, тя няма да се чувства толкова самотна, когато му се налага да работи до късно. Но тя бе фермерска дъщеря от Монтана и нито разбираше, нито харесваше начина, по който се живееше в Източен Холоуман. Когато майката на Кармайн се отбиваше да я види, Сандра си мислеше, че идва да я проверява, а като допълнение смяташе всички гостувания и покани от семейството и приятелите му за доказателство, че й нямат доверие.
Всъщност не се караха, нямаше дори недоволство. Детето беше копие на майка си, и радваше всички. Никой по-добре от италианците не знае, че ангелите са русокоси.
Кармайн чакаше реда си за безплатни билети за бродуейска пиеса, гостуваща в театър „Шуман“. В края на 1951, когато София беше на една годинка, му дойде редът. Ставаше въпрос за важна пиеса, получила бурно одобрение след гастроли в Бостън и Филаделфия, затова всички важни клечки от Ню Йорк щяха да я гледат. Сандра беше безумно щастлива, извади най-официалната си рокля без презрамки от цикламена коприна, която й стоеше като втора кожа до коленете, а надолу се разкрояваше. Облече бяло палто от норки, за да й е топло в студената зима. Изглади официалния костюм на Кармайн, ризата му с жабото и пояса и му купи гардения за бутониерата. О, колко беше развълнувана! Като дете, което отива в Дисниленд.
Но изникна някакъв случай и той нямаше как да отиде. Сега, като се връщаше назад, се радваше, че не е видял лицето й, когато е научила. Обади й се по телефона. Извинявай, скъпа, тази нощ трябва да работя. Сандра отиде на представлението съвсем сама в цикламената копринена рокля без презрамки и бялото палто от норки. Тогава той нямаше нищо против. Но не му каза, че във фоайето на „Шуман“ е срещнала филмовия продуцент Майрън Мендел Манделбаум и че той е окупирал мястото на Кармайн, въпреки че имал запазена ложа близо до сцената.
Седмица по-късно Кармайн се прибра и откри, че Сандра и София ги няма. На камината имаше кратка бележка, в която Сандра му казваше, че е се е влюбила в Майрън и е хванала влака за Рино. Майрън вече беше разведен и нямаше търпение да се ожени за нея. А София бе черешката на сватбената торта, тъй като Майрън не можеше да има деца.
Беше като гръм от ясно небе за Кармайн, който не беше забелязал колко нещастна е жена му. Не направи нищо от онова, което правеха лошите съпрузи. Не се опита да отвлече детето, да набие Майрън Мендел Манделбаум, да се пропие или да спре да дава всичко от себе си в работата. Не че не го насърчаваха, разгневеното му семейство би свършило с удоволствие първите две неща вместо него и не разбираше защо не им позволява. Просто си призна, че връзката им е била повърхностна и се е основавала само на физическо привличане и нищо друго. Сандра искаше блясък, шик, бурен живот, които той не можеше да й предложи. Заплатата му беше добра, но не тънеше в разкош, а и беше прекалено влюбен в работата си, за да обсипва непрекъснато с внимание жена си. Реши, че в много отношения Сандра и София ще се чувстват по-добре в Калифорния. Но как го заболя! За тази болка не призна на никого, дори на Патрик — макар че той се досети, — а я погреба дълбоко и се опита да забрави.