Колекционерът на пеперуди

Лейтенант Джо Браун беше негов връстник, между четирийсет и четирийсет и пет годишен, и по-развълнуван, отколкото Кармайн очакваше. Браун беше изнервен като всички полицаи в околността. Кармайн разгледа цветната снимка в папката, потърси описания на бенката, която нечия неумела ръка се бе опитала да скицира.

— Тя е точно нашето момиче — каза. — Боже, красива е! Дръж ме в течение, Джо.

— В десети клас е в гимназията „Св. Марта“. Има добри оценки, не създава тревоги, няма гаджета. Произхожда от доминиканско семейство, което живее тук в Норуолк от двайсет години. Бащата е касиер, майката — домакиня. Шест деца, две момчета и четири момичета. Мерседес е — всъщност е била — най-голямата. Най-малкото е момче на три години. Живеят в тих стар квартал и не се забъркват в нищо.

— Някой виждал ли е как отвличат Мерседес? — попита Кармайн.

— Никой. Скъсахме си задниците да я търсим, защото… — Млъкна за малко и лицето му стана тревожно. — Тя е второто момиче, което изчезва през последните два месеца. И двете са в десети глас в „Св. Марта“, от един и същи клас, близки са, но не са първи приятелки. Мерседес имала урок по пиано след училище, трябвало да се върне вкъщи към четири и половина. Като не се появила до шест и след като монахините потвърдили, че си е тръгнала точно когато трябва, господин Алварес ни се обади. Вече бяха разстроени заради Верина.

— Верина първото момиче ли е?

— Да. Верина Гаскон. От креолско семейство от Гваделупа, и те са тук от доста време. Изчезна на път за училище. И двете семейства живеят съвсем близо до „Св. Марта“, само на една пряка. Претърсихме цял Норуолк за Верина, но тя беше изчезнала без следа. А сега и това момиче, същата работа.

— Има ли вероятност някое от двете момичета да е избягало с таен приятел?

— Никаква — беше категоричен Браун. — Може би трябва да се видиш с двете семейства, за да ме разбереш. Те са старомодни латиноамерикански католици, възпитават децата си строго, но с много любов.

— Ще се видя с тях, но не сега — каза Кармайн и отвътре всичко му се сви. — Можеш ли да уредиш господин Алварес да разпознае Мерседес по бенката? Можем да му покажем малък отрязък кожа, но преди това трябва да знае…

— Да, да, аз ще кажа на бедния нещастник, че някой е нарязал красивото му момиченце на парчета — каза Браун. — О, боже! Понякога си мразя работата.

— Дали техният свещеник ще иска да дойде с него?

— Ще се погрижа. И може би и една-две монахини за допълнителна подкрепа.

Влезе полицай с кафе и понички с желе. И двамата мъже изгълтаха лакомо по две и отпиха жадно от кафето. Докато чакаше да му донесат копията от досиетата на двете момичета, Кармайн се обади в Холоуман.

Ейб му каза, че Кори вече е в „Хъг“, а той се кани да отиде при декана Уилбър Даулинг, за да разбере колко хладилника за мъртви животни има в медицинския факултет.

— Има ли информация за други изчезнали, които да отговарят на описанието на момичето? — попита Кармайн, който вече се чувстваше добре похапнал.