Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Приятелката ми плачеше.
— Такова престъпление е наказуемо със смърт! Но в безкрайното си милосърдие принц Максън ще пощади живота на двамата изменници. Да живее принцът!
Публиката заскандира след него. Ако бях с разсъдъка си, щях да се досетя, че и аз трябваше да прославям името на принца заедно с останалите, или поне да аплодирам. Това правеха другите момичета и родителите ни, колкото и слисани да бяха. Но моето внимание беше другаде. Очите ми виждаха единствено лицата на Марли и Картър.
Умишлено ни бяха настанили на най-предния ред, за да ни демонстрират какво ни очакваше, ако си позволяхме такава безразсъдна волност, но поне от мястото си на около пет метра от платформата виждах и чувах всичко, което ме засягаше.
Марли не откъсваше очи от Картър, а той отвръщаше на погледа и, протягайки шия, за да я съзре. Страхът беше осезаем по лицето и, но там имаше и нещо друго, сякаш правеше всичко по силите си да го увери, че не съжаляваше за нищо.
— Обичам те, Марли — провикна се той към нея. Гласът му беше едва доловим в шумотевицата, но все пак се чу. — Ще го преодолеем заедно. Всичко ще е наред, обещавам ти.
Скована от страх, Марли не смогна да промълви и дума, но му кимна в отговор. В онзи момент виждах единствено колко красива беше. Златистата и коса беше в безпорядък, роклята и приличаше на парцал и явно бе загубила обувките си, но, бог ми е свидетел, въпреки всичко тя искреше.
— Марли Теймс и Картър Удуърк, за наказание ви се отнема кастовата принадлежност. Вече сте от утайката на населението. И двамата сте Осмици!
Зрителите избухнаха в радостни викове, което ми се стори нередно. Нима сред тях нямаше Осмици, разгневени от подобно обръщение?
— И за да си платите за срама и болката, които причинихте на Негово Височество, публично ще понесете по петнайсет удара със сопа. Нека белезите ви напомнят за множеството ви грехове!
Сопа ли? Какво значеше това?
Получих отговор само секунда по-късно. Двамата маскирани, които бяха довели Картър и Марли, извадиха по една дълга пръчка от кофа с вода. Размахаха ги няколко пъти за проба, а аз ги чух как свистят, прорязвайки въздуха. Зрителите аплодираха загрявката им със същото онова френетично обожание, което бяха вложили в овациите за избраниците.
До няколко секунди гърбът на Картър щеше да претърпи унизителен побой, а милите ръчички на Марли…
— Не! — изкрещях. — Не!
— Май ще повърна — прошепна Натали, а Елиз простена тихо върху рамото на стража си. Но ритуалът продължи.
Скочих на крака и се спуснах към мястото на Максън, строполявайки се в скута на баща ми.
— Максън! Максън, кажи им да спрат!
— Трябва да седнете, госпожице — каза стражът ми и опита да ме избута до седалката ми.
— Максън, умолявам те!
— Излагате се на опасност, госпожице!
— Пусни ме! — викнах на стража и го ритнах с всички сили. Но колкото и да се мъчех да се изкопча, той ме държеше здраво.
— Америка, моля те, седни! — призова ме майка ми.
— Едно! — броеше мъжът на сцената и видях как сопата се стоварва върху ръцете на Марли.
Горката изскимтя покъртително, досущ като сритано куче. Картър не издаде и звук.
— Максън! Максън! — крещях аз. — Сложи край на това! Спри ги, моля те!
Чуваше ме, сигурна бях, че ме чува. Видях как затвори бавно клепачи и преглътна, сякаш така можеше да прокуди виковете ми от главата си.
— Две!
Марли проплака в неописуема агония. Дори не можех да си представя каква болка преживяваше, а оставаха още тринайсет удара.
— Америка, седни! — настояваше майка ми. Мей стоеше между нея и татко с извърнато настрани лице и ридаеше почти толкова измъчено, колкото и самата Марли.
— Три!
Погледнах към родителите на Марли. Майката бе заровила глава в дланите си, а съпругът u я държеше в обятията си, сякаш можеше да u даде закрила срещу всичко, на което ставаха свидетели в момента.
— Пусни ме! — изкрещях на стража, но напразно. — МАКСЪН! — Нададох вик. Макар и с премрежено от сълзи зрение, виждах достатъчно и знаех, че ме чува.
Обърнах очи към другите момичета. Нямаше ли какво да сторим? Някои от тях също плачеха. Елиз се беше превила на две с притисната към челото си длан и изглеждаше напът да припадне. Но в ничие лице не прочетох гняв. Не се ли възмущаваха от всичко това?
— Пет!
Писъците на Марли несъмнено щяха да ме преследват цял живот. Никога не бях чувала подобно нещо. Прилошаваше ми от ликуващите подвиквания на народа, от факта, че приемаха случващото се за развлечение. От мълчанието на Максън и примирението му с това зверство. От бездейния плач на останалите момичета.