Книжарничка на острова

Въздъхна отново. Не ѝ беше първи работен ден, въпреки че бе завършила магистратурата си по социални дейности едва преди осемнайсет месеца. Беше или все още ентусиазирана, или недостатъчно опитна, защото изпита искрено желание да им помогне. И все пак той бе самотен мъж, който живее над магазин .Документацията по случая ще бъде нелепа, помисли си тя.

– Помогнете ми, мистър Фикри. Кажете ми, че имате познания и умения в гледането на деца, че сте наясно с етапите на детското развитие или нещо такова.

– Ами... Готвех се да защитя докторска дисертация по американска литература, преди да напусна, за да отворя тази книжарница. Специалността ми беше Едгар Алън По. "Падението на дома Ашър", много добър пример за това, което не трябва да се прави с децата.

– Това все пак е нещо – каза Джени, имайки предвид "нещо напълно безполезно" в техния случай. – Сигурен ли сте какво правите? Гледането на дете е огромно финансово и емоционално обвързване, а за времето, което ще ви отнеме, дори не говоря.

– Не – отвърна Ей Джей. – Не съм сигурен. Но мисля, че с мен Мая ще има също толкова добър шанс, колкото с всекиго другиго. Мога да я гледам, докато работя, а и мисля, че си допадаме.

– Бичам те – каза Мая.

– Да, постоянно го повтаря – обясни Ей Джей. – Предупреждавам я да не раздава толкова лесно любовта си, особено когато не е заслужена, но, честно казано, мисля, че за това е виновен онзи вреден Елмо. Той обича всички, нали знаете?

– Да, запозната съм с Елмо – каза Джени.

В момента ѝ се плачеше. Наистина щеше да има ужасно много работа по документацията. И то само за да уреди временното наставяне. А документите за осиновяването направо щяха да я довършат. Освен това Джени щеше да бъде тази, която да изминава двата часа до Алис Айлънд всеки път, когато някой от министерството решеше да провери Мая или Ей Джей Фикри.

– Добре, вие двамата, вижте сега... Трябва да позвъня на моя началник.

Като момиче Джени Бърнщайн, продукт на двама стабилни и любящи родители от Медфорд, Масачузетс, обожаваше истории за сирачета като "Анн от фермата "Грийн Гейбълс"[32] и "Малката принцеса"[33].

Наскоро беше почнала да подозира, че изборът ѝ на професионална ориентация е всъщност зловещ ефект от постоянното четене на тези истории. Принципно се оказа, че работата на социалния служител е много по-малко романтична, отколкото книгите я бяха накарали да повярва. Вчера една от бившите ѝ състудентки бе открила приемна майка, която почти бе уморила до смърт от глад шестнайсетгодишен тийнейджър. Момчето тежало двайсет килограма и всички съседи мислели, че е шестгодишно дете. "Продължавам да вярвам в щастливия край, бе казала колежката ѝ, но ми е все по-трудно."

Джени се усмихна на Мая. Какъв късмет има това малко момиченце, помисли си тя.

Тази Коледа и следващите няколко седмици всички в Алис говореха само за едно: как овдовелият собственик на книжарницата е взел при себе си изоставено дете. Това бе най-пикантната тема за клюки, която островът бе имал от много време – може би от кражбата на "Тамерлан" – и най-интересното в историята бе личността на Ей Джей Фикри. Градът вече го смяташе за сноб и студен човек и изглеждаше абсурдно именно той да осинови дете само защото е било изоставено в магазина му. Градският цветар разказваше как веднъж си забравил слънчевите очила в книжарницата и се върнал след ден да ги потърси, но Ей Джей вече ги бил изхвърлил. "Каза, че в магазина му няма място за забравени вещи. А това бяха много хубави очила, винтидж "Рей-Бан"! Представяте ли си какво ще се случи с истинско човешко същество?" Освен това Ей Джей от години бе канен да участва в живота на града – да спонсорира отбора по футбол, да подпомогне разпродажбата на сладки, да купи място за реклама на книжарницата си в училищния годишник. Човекът винаги бе отказвал и невинаги любезно. Всички стигнаха до заключението, че явно след загубата на "Тамерлан" Ей Джей се е размекнал.