Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция. В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Горон обичал я така,
че със завидно уважение
и неговото обкръжение [320]
към нея също се държало,
което впрочем се дължало
на добротата й безкрайна.
Но щастието им нетрайно
било… Един ден възроптали [325]
най-преданите му васали
срещу това му увлечение.
Той трябвало, по тяхно мнение,
от Ясена, дорде е време,
да се откаже и да вземе [330]
жена от висше потекло.
Най-важно в случая било
законен син да му роди,
така че той да наследи
на своя мил баща земите59. [335]
Но ако все тъй упорит е
и с тях не се съобразява,
ще спрат да му се подчиняват.
От думите им притеснен,
Горон склонил след този ден [340]
на връзката си край да сложи,
но искал да му се предложи
жена, която му приляга.
— Сеньор, му рекли те веднага,
ще ви посочим случай сгоден. [345]
Наблизо рицар благороден
в имението си богато
живее с щерка си, която
най-подходяща би била
за вас, защото би дошла [350]
със зестра невъобразима.
Освен това тя носи име
Леска — леската лешник дава,
а ясенът ни разцъфтява,
ни плод ще върже… От родата [355]
за вас ще искаме ръката
на тази хубавица мила.
Наистина се съгласила
родата й, ала за жалост
едва по-късно се разбрало [360]
за Ясена и за Леска,
че са близначки60. Но така
се случило, че те дори
не знаели, че са сестри.
Когато Ясена узнала [365]
за близкия годеж, не дала
на мъката си изражение,
а с неприсъщо примирение
приела участта си тя.
От тази нейна доброта [370]
Горон и всички приближени
били дълбоко впечатлени.
За сватбеното тържество
били поканени над сто
другари негови добри — [375]
епископът на Дол дори.
Щом годеницата дошла
с родата, майката била
смутена много: тя разбрала,
че Ясена с Горон живяла, [380]
че я обичал отпреди
и туй могло да навреди
на брака, и на своя зет
решила да даде съвет
по-скоро тази хубавица [385]
той да сгоди за някой рицар.
Но вечерта, след тържествата,
все още Ясена в палата
била и без да си покаже
яда и болката, тя даже [390]
любезност рядка проявила
към младоженката. Тъй мила
била, че майката дори
започнала да се кори,
че заради Леска женихът [395]
бил изоставил тази тиха
девойка, пълна с доброта.
Когато паднала нощта,
вернуться
59
Ст. 335: Мотивът за владетеля ерген, когото васалите убеждават да вземе жена от своя ранг, за да има законен наследник, се среща често в средновековната литература (крал Марк в Тристан и Изолда, Екитан от едноименното „ле“ и т.н.).
вернуться
60
Ст. 362: Подобни анонси (или пролепси, според терминологията на Жерар Женет) привидно отслабват интереса към развръзката. Но трябва да отчитаме социалния контекст на рецепция, в който Мари пише. Тя изгражда своята интрига не с помощта на похвати като съспенса (от ключово значение в криминалния жанр) или загадката (култивирана от романтизма и постромантизма), а по логиката на съпричастността: съвременниците на Мари познават сюжета (слушали са легенди или песни за него) и очакват не да открият неизвестни случки, а да преживеят отново добре познати истории.