Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Личният ми номер. Ако проявявате интерес, обадете ми се.
Възрастният човек се изправи. Американецът остана седнал.
— Какво ви кара да смятате, че проявявам интерес?
— Защото е така, мистър Малоун.
Самонадеяността му бе неприятна, още повече че беше прав. Торвалдсен затътри крака към входната врата.
— Къде се намира книжарницата? — попита Малоун, като вътрешно се проклинаше, че показва интерес.
— В Копенхаген. Къде другаде?
Спомни си, че бе изчакал три дни, преди да се обади. Перспективата да живее в Европа винаги му бе допадала. Дали Торвалдсен го знаеше? Никога не бе вярвал, че ще е възможно да заживее отвъд океана. Беше държавен служител. Американец по рождение и възпитание. Но това беше преди Мексико Сити. Преди седемте трупа и деветимата ранени.
Все още си спомняше изражението на съпругата си, с която живееха разделени, в деня след обаждането до Копенхаген.
— Съгласна съм. Достатъчно дълго живеем разделени, Котън, време е за развод. — Изявлението бе прозвучало с безцеремонността на прокурор, какъвто всъщност беше.
— Има ли някой друг? — бе попитал, без всъщност да се интересува.
— Не че има значение, но да. По дяволите, Котън, разделени сме от пет години. Сигурна съм, че и ти не си бил самотен през цялото това време.
— Права си. Време е.
— Наистина ли ще се пенсионираш?
— Вече го направих. Влезе в сила вчера.
Тя поклати глава, както правеше, когато Гари се нуждаеше от майчински съвет.
— Кога ли най-сетне ще се успокоиш? Флотът, после училището за военни пилоти, Военната прокуратура, проектът. Сега внезапното пенсиониране. Какво следва?
Никога не му бе допадал снизходителният й тон.
— Ще се местя в Дания.
Изражението й не се промени. Със същия успех можеше да каже, че отива на луната.
— Какво целиш?
— Писна ми да стрелят по мен.
— Откога? Та ти си влюбен в проекта.
— Време е да порасна.
Тя се усмихна.
— И смяташ, че преместването в Дания ще извърши такова чудо?
Нямаше намерение да обяснява поведението си. И без това не я интересуваше.
— Всъщност искам да говоря с Гари.
— Защо?
— За да разбера дали има нещо против.
— Откога започна да се интересуваш какво мислим ние?
— Заради него напуснах. Искам да продължава да има баща.
— Глупости, Котън. Напуснал си заради самия себе си. Не използвай момчето за извинение. Каквото и да си намислил, правиш го заради себе си, а не заради него.
— Не ми обяснявай какви са мотивите ми.
— Че кой друг да ти обясни? Доста дълго бяхме женени. Да не мислиш, че ми е било лесно да те чакам да се върнеш бог знае откъде? И да се чудя дали няма да те изпратят в чувал? Платих си цената, Котън. Гари също. Но детето те обича. Дори те боготвори. И двамата знаем какво ще каже, защото разсъждава по-трезво от нас. Въпреки провала ни като двойка, с него наистина успяхме.
Отново беше права.
— Виж, Котън. Причините да заживееш от другата страна на океана са си твоя работа. Но ако това ще те направи щастлив, давай. Само не използвай Гари като извинение. Той няма нужда от недоволен баща, който се опитва да компенсира собственото си тъжно детство.
— Май ти е приятно да ме обиждаш.
— Не точно. Но трябва да си казваме истината и ти го знаеш.
Огледа притъмнялата книжарница. Мислите за Пам никога не му действаха добре. Враждебността й към него бе дълбока и бе започнала още преди петнайсет години, когато беше дързък мичман. Изневеряваше й и тя го знаеше. Ходиха на семеен терапевт и взеха решение да спасят брака си. Десет години по-късно се бе прибрал след задача и бе открил, че го е напуснала. Беше наела къща за себе си и Гари в другия край на Атланта, вземайки само най-необходимото. Една бележка му съобщаваше новия й адрес и края на брака им. Студена и прагматична, каквато бе самата Пам. Любопитно бе, че не бе поискала незабавен развод. Живееха разделени, държаха се любезно един към друг и разговаряха само при необходимост заради Гари.