Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— А експлозията се случва само секунди по-късно. Може би става въпрос за камикадзе…
Стоун скептично сви устни.
— Кой ще се взриви в дълбока дупка, за да убие единствено себе си?
— А какво ще кажеш за разпределението на терена?
— Разпределението на терена ли? — любопитно я погледна той.
— В Америка действат твърде много агенции — поясни тя. — Тук съм едва от двайсет и четири часа и вече ми се вие свят.
— Чувала ли си за Дяволския квадрат?
Чапман поклати глава.
Стоун се наведе и почука по монитора, върху който бяха замръзнали последните кадри, заснети от охранителните камери.
— Ето го Дяволския квадрат — този парк. За Пенсилвания Авеню отговаря вашингтонската полиция. Тротоарите около „Лафайет“ са територия на Сикрет Сървис, а самият той е под юрисдикцията на Парковата полиция. Агентите на Сикрет Сървис са обучени така, че ако хванат заподозряното лице в парка, го завличат на тротоара и чак там му слагат белезниците. Така спазват установените правила.
— Разбирам — промълви Чапман.
— Дяволският квадрат — замислено повтори Стоун. — ФБР и полицията го ненавиждат, но са принудени да спазват правилата. Но нека се върнем на самия взрив. Мястото, където е избухнал, е под контрола на Парковата полиция, но самото разследване ще бъде извършено от ФБР или БАТОЕ, защото става въпрос за използването на експлозиви. А около тях като гладни лешояди ще се навъртат всички останали — Министерството на вътрешната сигурност, Сикрет Сървис, НРЦ и ЦРУ.
Чапман отпи глътка чай и попита:
— И сега какво?
— Налага се да отскочим до парка, за да поговорим със следователите, а после ще се опитаме да разкрием самоличността на взривения. Също и на жената, и на мъжа в костюма. — После се взря в нея и попита: — А вашият човек? Къде е той?
— На разположение за разпит. Но първо трябва да получим подробния му рапорт, въпреки че е видял по-малко от теб.
— Добре.
— Значи тръгваме за парка, така ли?
— Да.
— Искаш ли да отидем с моята кола?
— Налага се, защото аз нямам.
13
Анабел Конрой слезе от асансьора на втория етаж и се насочи към читалнята на отдел „Редки книги и специални колекции“ към Библиотеката на Конгреса, който се помещаваше в Джеферсън Билдинг. Спря на прага, огледа просторното помещение и почти веднага откри Кейлъб Шоу, седнал зад бюрото си в дъното. Изчака го да вдигне глава и му направи знак да се приближи.
— Анабел! Какво търсиш тук?
— Можеш ли да излезеш за малко? Отвън чакат Рубън и Хари Фин. Трябва да поговорим.
— За какво?
— Ти как мислиш? За Оливър, разбира се. Някакви хора са го отвели направо от болницата и оттогава насам не знаем нищо за него.
— Ако някой може да се грижи за себе си, това е Оливър.
— Но може би се нуждае от помощта ни.
— Добре, дай ми само минутка.
Още щом влязоха в асансьора, той побърза да каже:
— Днешният ден е много вълнуващ за мен.
— Каква е причината?
— Току-що се сдобихме с един Скот. Представяш ли си? Със самия Скот!
— Кой е той?
Кейлъб я изгледа с искрен ужас.
Франсис Сит Фитцджералд! Един от най-великите американски писатели на всички времена! — Гласът му потрепна от страхопочитание. — За бога, Анабел, къде си била през всичките тези години?
— Навсякъде, с изключение на библиотеките.
— Става въпрос за „Великият Гетсби“, най-прочутия и може би най-добрия му роман. Става въпрос за първото издание. И то със супер обложка, в много добро състояние, което се среща изключително рядко. — Забелязал недоумяващия й поглед, той побърза да добави: — Онази с втренчените женски очи — една от най-уникалните илюстрации на съвременната класика. Била е готова още преди Фитцджералд да довърши романа си. Той толкова много я харесал, че написал една сцена специално за нея.
— Много интересно — каза любезно Анабел, но си пролича, че не проявява особен интерес към рядката находка. Преди време се беше наложило да прекара близо два дни в микробус в компанията на Кейлъб, който през цялото време я тъпчеше с информация за света на литературата. Още потръпваше при спомена за изтънченото изтезание.
Насочиха се към изхода.
— Още не съм ти казал най-важното — възбудено продължи Кейлъб. — Това се оказа личният екземпляр на Зелда!
— Коя е Зелда?
— Как коя?! — възмути се Кейлъб. — Съпругата му, разбира се! Скот и Зелда, не помниш ли? Най-трагичната двойка на света! Тя умира в лудница, а Скот се пропива до смърт. На вътрешната корица на екземпляра открихме личното му посвещение до нея! Страхотен удар! Уникален!