Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
КУЛПОС ТИВАНИ ПРЕДВ РАЗСЛ ГРАДСКИ ВЛАСТИ СЪДЕЙСТ ТЧК ГХС512
— О — казва Нидаин.
— Отнася се изрично за предварителното разследване — казва Шара. — Но трябва да огледаме доказателствата по най-бързия начин, поне аз така знам. Греша ли?
— Не — казва Нидаин. — Не, не грешите.
Двамата с Питри тръгват на обиколка из съседните кабинети. След двайсетина крачки отново започват да се дърлят. „Това би трябвало да им отклони вниманието за известно време“ — мисли си тя.
Прибира телеграмата във вътрешния джоб на палтото си. Знае, че скоро отново ще ѝ потрябва.
Естествено, градският губернатор Малагеш не е изпращала такава телеграма, но е полезно да имаш приятели в комуникационните отдели на посолствата, без значение какво си намислил.
— Така — казва Шара. — Да видим какво са ни оставили.
Кабинетът на доктор Ефрем Пангуи прилича на дълбоко до коляното езеро от накъсана хартия, а бюрото му е като баржа върху жълти вълни. Шара включва газовите лампи и обхваща с поглед погрома. На корковата дъска още има десетки кабарчета с парченца прикрепена хартия.
— Полицаите са ги откъснали — тихо казва тя. — Бас държа.
Кабинетът е малък и тъмен, крайно неподходящ за бележит учен като Пангуи. Прозорец има, но стъклото му е рисувано, и то в толкова тъмни цветове, че със същия успех прозорецът може да е зазидан с тухли.
— Май ще трябва да приберем всичко това и да го отнесем в посолството. — Прави пауза, после пита: — Е, колцина ни проследиха по пътя дотук?
Зигруд вдига два пръста.
— Професионалисти?
— Съмнявам се.
— Нидаин или Питри дали са ги забелязали?
Зигруд я стрелка с поглед: „Ти как мислиш?“
Шара се усмихва.
— Казах ти. Като разръчкаш гнездо на стършели… Но да се съсредоточим върху настоящата си задача. Какво мислиш?
Той подсмърква и се чеше по носа.
— Ами… Явно някой е търсил нещо. Но май не го е намерил. — Шара кимва, доволна, че изводите му съвпадат с нейните. Бледосивото око на Зигруд се плъзга по морето от хартия. — Ако са търсели нещо конкретно и са го намерили, щяха да спрат. Но не личи да са спрели.
— Да. Не личи.
Остава да разберат какво са търсили. Бележката във вратовръзката на Пангуи? Още не е сигурна, но вече не ѝ се вярва, че Пангуи е бил убит само заради еретичните си действия в Баликов.
„Не бързай с изводите — напомня си тя. — Не знаеш нищо, докато не разбереш всичко.“
— Така — казва Шара. — Къде?
Зигруд подушва отново въздуха, рови в хартиите по бюрото, разчиства с крак пода от предната му страна. На каменния под още се вижда голямо тъмно петно. Чак когато се приближава непосредствено до петното Шара долавя киселата миризма на стара кръв.
— Значи не е бил на бюрото си — казва тя.
— Така изглежда.
Иска ѝ се да знае къде е лежал, когато са го намерили, какво е имало до него, върху него… Местопрестъплението е описано в полицейския доклад, разбира се, но в доклада не се споменава нищо за нарязаните дрехи на Пангуи, така че едва ли може да му се вярва докрай. Явно ще трябва да работи с малкото, което има пред себе си.
— Ще ми донесеш ли някаква торба за тези хартии? — казва тя.
Зигруд кима и излиза в коридора.
Шара оглежда стаята. Прави няколко предпазливи крачки, навежда се и взема един лист.
… но твърдението е, че битието на каджа като един необичайно титулуван и овластен сейпурец по никакъв начин не подкопава действията му. Баща му е бил колаборационист с Континента, за майка му не знаем нищо. Знаем, че каджът е бил високо образован и нещо като изследовател, че е провеждал експерименти в дома си и че макар да не е дал нито една жертва сред своите в клането…
Взема друг.
… не е ясно за какво е била използвана камерата на Олвос в оригиналния университет, защото се смята, че тя не е одобрявала действията на Континента, както и на останалите Божества. Считана за Божество на надеждата, светлината и издръжливостта, Олвос се оттегля от света през 775-та, в самото начало на континенталния Златен век, и това е било възприето като голяма трагедия. Причината да се оттегли е била повод за разгорещени дебати — в някои текстове се твърди, че Олвос е предсказала катастрофа в края на пътя, избран от другите Божества, макар че много от тези текстове са били унищожени своевременно, навярно от другите Божества…
И още един.
… всичко сочи, че при престоя си на Континента каджът е живял много аскетично и така чак докато починал от инфекция през 1646-та. Спял, хранел се и живеел сам, не проговарял, освен да издаде заповеди. Сагреша, неговата сподвижница и първи лейтенант, пише в писмата си: „Сякаш разочарованието му от родината на онези, които толкова дълго бяха владели народа му, бе така голямо, че му причиняваше болка. Така и не го каза на глас, но аз лесно можех да се досетя за мислите му — не трябваше ли земята на боговете да е достойна за богове?“ Разбира се, каджът не е могъл да знае, че именно той носи отговорност за опустошението на Континента, че когато е убил Божеството Таалхаврас, неволно е предизвикал Примигването…