Зимата на света [bg]

Храната им пристигна.

— Преди да съм забравил — досети се Гас. — Утре сутринта сме поканени на закуска на борда на Аризона. Точно в осем.

Чък се обади:

— Не съм поканен, но ми е наредено да ви заведа там. Вземам ви в седем и половина, карам ви до дока, после ви отвеждам за обяд от другата страна на залива.

— Отлично.

Уди се нахвърли на пържения ориз.

— Чудесно е. Трябва да вземем китайска храна за сватбата.

Гас се засмя.

— Не.

— Защо не? Евтино е и е вкусно.

— Сватбата е повече от угощение — тя е тържествено събитие. И щом говорим за него — Джоан, трябва да говоря с майка ти.

— За сватбата ли? — намръщи се тя.

— За списъка с гостите.

Джоан остави клечките си за хранене.

— Проблем ли има?

Уди видя как ноздрите й се разширяват и разбра, че ще има неприятности. — Не е истински проблем — отговори й Гас. — Имам доста приятели и съюзници във Вашингтон, които ще бъдат засегнати, ако не са поканени на сватбата на сина ми. Ще предложа на майка тя и аз да си поделим разходите. Уди предположи, че баща му се стреми да прояви деликатност. Преди смъртта си Дейв бе продал бизнеса много евтино — затова майката на Джоан можеше и да няма много пари за разкошна сватба. Джоан обаче не харесваше, че двамата родители ще уреждат сватбата зад гърба й. — Кои приятели и съюзници имате предвид? — хладно изрече тя. — Повечето са сенатори и конгресмени. Трябва да поканим и президента, но той няма да дойде.

— Кои сенатори и конгресмени? — попита Джоан.

Уди видя майка му да сподавя усмивката си. Забавляваше я устойчивостта на Джоан. Малцина хора имаха куража да притискат Гас по този начин.

Той започна да изрежда списъка с имена.

Джоан го прекъсна:

— Споменахте конгресмен Коб?

— Да.

— Той гласуваше против законите срещу линчуването! — Питър Коб е добър човек. Той обаче е политик от щата Мисисипи. Джоан, ние живеем в демокрация — трябва да представяме гласоподавателите си. Южняците няма да подкрепят закон срещу линчуванията.

Гас погледна приятеля на Чък.

— Надявам се, че не засягам някого, Еди.

— Не си мерете думите заради мен, сър — обади се Еди. — Аз съм от Тексас, но се срамувам, когато си помисля за политиката на Юга. Не одобрявам предразсъдъците. Човекът си е човек, независимо какъв е цветът на кожата му. Уди погледна Чък. Брат му изглеждаше толкова горд от Еди, сякаш всеки миг можеше да се пръсне. И в същия момент Уди разбра, че Еди е нещо повече от приятел на Чък.

Това беше странно.

Около масата бяха насядали три двойки хора, обвързани от любов — мама и татко, Уди и Джоан, Чък и Еди.

Погледна Еди. „Любовникът на Чък“, рече си той.

Ама че шантаво.

Еди усети, че го гледат, и се усмихна любезно.

Уди отмести поглед. „Слава Богу, че нашите не са се усетили“, мина през ума му. Освен ако това не беше причината мама да покани Еди да дойде с тях на семейната вечеря. Знаеше ли? Одобряваше ли? Не, това бе невъзможно. — Както и да е, Коб няма избор — обясняваше баща му. — Във всичко останало той е либерален. — В това няма нищо демократично — разпалено отвърна Джоан. — Коб не представлява хората от Юга. Там само белите имат право на глас.