Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
Не са прости. Трябва да си непоколебим и то тъй непоколебим, че да пресичаш всяка
евентуална мисъл у хората да оспорят властта ти.
В Бомбай това включва много крясъци и от време на време бой — обикновено заради
дреболии — докато ефирът се разреди и гласът ти надвика всички и отзвучи последен.
След това всичко е въпрос на наблюдателност. Този дъвче паан, онзи мрази паан, еди-
кой си слуша свещени напеви от тонколона във формата на Кинг Конг. Оня си пада по
момчета, а тоя — по момичета; еди-кой си е страшен женкар, онзи тип се чувства уверен, когато е сам, а пък ей тоя го хваща шубето, като дойдат ортаците му; еди-кой си пие, мисли, пуши, дави се, наднича, приказва, ходи, а ето този е единственият, който ще остане рамо до
рамо с теб до последния удар на ножа.
— Чу ли какво е станало с Абхиджит? — попита ме Франсис, чейнчаджия на „Ригал
Съркъл", с когото работех, когато набих спирачки до него.
— Да.
Абхиджит беше хлапе, което тормозеше туристите по улиците. Опитал се да избяга с
краден скутер от полицаите, спрели движението, но се врязал на скорост в каменната
подпора на мост. Мостът не мръднал от мястото си.
— Малка проклета гад! — възкликна Франсис и ми подаде парите. — Сега, като умря, още повече ми досажда на главата, отколкото приживе. А приживе беше най-досадната
малка гад на света!
— Толкова ти досажда, че чак си ми дал по-малко пари, Франсис — казах, след като
преброих банкнотите.
— Как тъй по-малко, баба? — извиси той глас, тъй че останалите търговци наблизо да
го чуят.
Обходих с поглед любопитстващите лица по улицата.
— Франсис, недей.
— Нищо не правя, баба! — кресна той. — Ти ме обвиняваш и… Сграбчих го за яката и го
повлякох към една пряка на няколко крачки оттам. — Дюкянът ми!
— Майната му на дюкяна. Бутнах го в пряката.
— Дай да се разберем — казах.
— За какво да се разберем?
— Мамиш ме пред приятелите си. Сега, насаме, можем да бъдем честни. Къде са
парите?
— Баба, ти… Зашлевих го.
— Не съм…
Зашлевих го по-силно.
— В пазвата ми… — каза той — … парите са в пазвата ми. Наистина в блузата му
имаше много пари. Взех недодадената ми сума и не пипнах останалите.
— Не ме интересува откъде ги вземаш твоите пачки, Франсис, стига да не бъркаш в
моите. ^ повече да не ми играеш театър пред приятелите си. Ясно?
Гадно нещо е грубата сила, толкова гадно, че прогонва дори любителите на
порнографията. Да държиш в пътя уличните джамбази, понякога си е гадна работа. Те трябва
да са наясно, че реакцията ти винаги ще е бърза и яростна, трябва да се страхуват от нея. Ако
ли не, всички ще се обърнат против теб и се стига до кръв.
Въртях обиколки, докато събрах достатъчно чужда валута, а после почуках на вратата на
нелегалната банка на кея „Балард".
Черните банкери не са престъпници: те са обикновени граждани, които заобикалят
законите. Седейки от безопасната страна на разделителната линия, те реално не рискуват да
попаднат в затвоpa. Придържат се към неизвестността, въпреки че богатството им би могло
да ги издигне в обществото — парите са им по-важни. И са строго аполитични, съхраняват
черни пари на всякакви партии — независимо дали са на власт, или не.
Компанията на Санджай ползваше нелегалната банка на кея „Балард", „Скорпионите"
също. Но и немалко ченгета пазеха там плячката си, както и играчи тежка категория от
военните и разбира се — политици. Банката съхраняваше нелегални доходи от строителство, захарни изделия и петрол, а също и пари за рушвети. Така или иначе, това бе най-добре
охраняваната банка в града.
В замяна черната банка се грижеше за клиентите си. Забъркаше ли се някой от тях в
нещо, тя потулваше бъркотията срещу отделно заплащане. Всеки скандал биваше етикетиран, прибиран в торба и заключван в трезора. Казваха, че в черната банка на кея „Балард"
мръсотиите били повече от недекларираното злато.
Всеки в града печелеше нещо от невидимата й ръка и всеки имаше какво да губи, ако
тази ръка се свиеше в юмрук. Банката бе тъй напращяла от потулени тайни и нелегални пари, че нямаше как да фалира.
За дребни мошеници като мен, които имаха достъп до едно от малките й подразделения, тя беше много удобна: давах щатските долари и останалата валута, вземах равностойността