Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Тогава камериерката си послужи с хитрост. Тя се скри зад пердето, но остави прозореца широко отворен. Така подозренията на личността отсреща щяха да бъдат приспани. Тя чака дълго и най-сетне се появи чернокоса глава, после плахи ръце, на които предпазливо се подпря наведено напред тяло, и накрая се видя лицето на човека. Никол едва не падна. Тя сграбчи здраво пердето и го смачка, за да се задържи на краката си. От мансардата я гледаше лицето на Жилбер.
Младежът би предпочел вместо Никол да види самия дявол. Той изпита ужасен страх от пристигането на тази жена, която виждаше всичко. Жилбер таеше в душата си стара омраза към Никол, тъй като тя знаеше тайната му от улица „Кок-Ерон“. Ето защо той се скри не само извънредно разтревожен, но и толкова разярен, че чак гризеше ноктите си от яд. „Какво струва сега — казваше си той — глупавото ми разкритие! (А бях толкова горд с него!)… Какво от това, че Никол си е имала любовник? Злото вече е сторено. Няма да я изгонят заради това оттук. Но ако тя каже какво съм правил на улица «Кок-Ерон», ще ме изгонят от Трианон… Не аз държа Никол в ръцете си, а тя държи мен в своите…“
Накърненото себелюбие на Жилбер увеличи ненавистта му към Никол, от което кръвта му закипя с невероятна сила. Стори му се, че прониквайки в стаята на Андре, тя бе унищожила със сатанинската си усмивка всички мечти на Жилбер.
Той знаеше добре, че рано или късно войната между него и Никол ще избухне, но беше по природа предпазлив и дипломатичен човек, ето защо в никакъв случай не искаше битката да започне, преди да е готов да я спечели — бързо и умело.
Затова Жилбер продължи живо да се интересува какво става в първата стая на коридора. Целият в слух и зрение, той следеше внимателно Андре, с изострена бдителност, без да даде възможност на Никол да го срещне нито веднъж в градините. За нещастие Никол не беше непогрешима. И дори да се стараеше да бъде такава в момента, в миналото й винаги можеше да се намери някое прегрешение, което да я злепостави. И това наистина се случи след осем дни. Жилбер дебнеше и денем, и нощем. Най-сетне една нощ той забеляза до решетката на оградата едно перо на шапка, което му беше познато и принадлежеше на господин Дьо Бозир.
Добродетелността й отчайваше Жилбер, но една вечер господин Дьо Бозир, изглежда, вложи повече красноречие от обикновено и успя да получи разбиране. Никол се възползва от времето, когато Андре вечеряше в павилиона заедно с госпожа Дьо Ноай, за да отиде при господин Дьо Бозир. От двора двамата отидоха в градината, а от градината тръгнаха по сенчестата алея, която водеше към Версай. Жилбер проследи двойката влюбени с жестоката наслада на тигър, който е надушил прясна следа. Той вървеше по стъпките им, броеше въздишките им, дори научи наизуст дочутото от разговора им. Изглежда, че резултатът беше благоприятен за него, защото на другия ден, вече без да се смущава, се показа, свирукайки на прозорчето на мансардата си, без да се страхува, че Никол ще го види. Напротив, търсеше дръзко погледа й.
Камериерката кърпеше една ръкавица от бродирана коприна на господарката си. Чувайки песента на Жилбер, тя вдигна глава и го видя. Девойката направи пренебрежително-кисела гримаса, с която изразяваше открита враждебност… Но Жилбер издържа погледа й и отвърна с толкова многозначителна усмивка и с такова предизвикателство в държанието си и в свирукането си, че Никол наведе очи и се изчерви. „Тя разбра — каза си Жилбер. — Исках само това.“
Жилбер забеляза, че го търсят. Той не би могъл да се излъже в значението на леките сухи покашляния на камериерката около прозореца, когато беше сигурна, че младежът се намира в мансардата, нито пък да бъде заблуден относно разходките й по коридора, когато предполагаше, че той ще слезе или ще се качи по стълбата.
Младото момиче отиде още по-далеч в любопитството си или по-скоро в страха си. Една вечер то събу чехлите с високи токове, подарък от Андре, и отиде треперещо чак до навеса, от който можеше да наблюдава вратата на Жилбер. Беше още доста светло и младежът, почувствал приближаването й, можа да я забележи през процепите на дъските. След като се убеди, че Жилбер е в стаята си, тя почука на вратата му. Нашият герой не отговори на почукването.