Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Кралският съд, останка от бившата френска опозиция, се бе съвзел под своенравното ръководство на Луи XV. Откакто обаче неговият покровител господин Дьо Шоазьол бе отстранен, членовете му усетиха приближаващата се опасност и се подготвиха да я предотвратят с мерки според обстоятелствата.

При това бретанският съд и останалите съдилища във Франция бяха затрупали краля с пълномощия, повече или по-малко ограничени и унаследени, и той бе признал благодарение на госпожа Дю Бари правото на феодалите пред третото съсловие, назначавайки за главнокомандващ леката кавалерия господин Д’Егийон.

Господин Дю Бари беше намерил най-точното определение — това представляваше груба плесница по бузите на лоялните съдебни съветници.

Как щеше да бъде приета тя? Ето въпроса, който, щом слънцето изгрееше, започваха да си задават и градът, и дворецът. Съдиите са хитри хора, те имат ясен поглед върху събития, които объркват останалите. Затова те постигнаха съгласие по нанесения удар и последиците от него. И след като стана ясно, че някой някому е ударил шамар, те решиха следното: Съдът ще разгледа поведението на бившия управител на Бретан и ще излезе с мнение по този въпрос.

Кралят обаче парира атаката, като забрани на перовете и на принцовете да присъстват на заседание, имащо нещо общо с господин Д’Егийон. Те се подчиниха на заповедта му. Тогава Съдът реши сам да свърши своята работа. Той издаде присъда, съдържаща сериозни обвинения и подозрения срещу господин Д’Егийон, дори такива, които поставяха под съмнение неговата чест. Той бе лишен от правата си на пер199, докато на заседание на перовете не бъде напълно оправдан и изцяло очистен от подозренията.

Но една присъда, произнесена в съда, все още не означаваше нищо. Нещо повече — необходим беше скандал.

А Париж това и чакаше — да избухне някакъв скандал. Градът не бе особено предразположен към двореца и към Съда. Той вреше и кипеше и се възползваше от всеки повод да се посмее в замяна на сълзливите истории, които му се предлагаха от сто години насам.

Присъдата бе произнесена по правилата. Авторите й упълномощиха специални длъжностни лица, които да я напечатат буквално пред очите им. Издадени бяха десет хиляди екземпляра и разпространението им стана за миг.

Тъй като засегнатият също трябваше да научи какво беше решил Съдът, същите длъжностни лица отидоха в дома на господин Д’Егийон, който пък току-що бе отседнал в Париж за някаква извънредно важна среща.

Тази среща имаше за цел честните и ясни обяснения между херцога и неговия чичо маршал, които се налагаха от обстоятелствата.

Благодарение на Рафте целият Версай бе узнал само за един час за благородната съпротива на стария херцог срещу заповедите на краля относно поста на господин Дьо Шоазьол. А с помощта на Версай не само Париж, но и цяла Франция беше в течение на тази новина. Така че от известно време господин Ришельо бе достигнал върха на популярността, откъдето правеше смели политически гримаси не само на госпожа графинята Дю Бари, но и на любимия си племенник.