Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Годината е 1770. Бедността и мизерията са завладели Париж. Андре дьо Таверне започна своите първи стъпки в кралския двор, ухажвана от самия крал Луи XV. Величествената Мария-Антоанета има трудната задача да се пребори с конкуренцията не само в кралския двор, но и в сърцата на хората, както и нелеката цел да накара младия, все още невстъпил в длъжност Луи XVI да й обърне внимание. Всичко обаче се обърква, когато масонът Жозеф Балзамо се завръща във Франция, прокламирайки идеите за равенство и свобода. Започва да се плете голям заговор, който ще доведе до изригването на едно от най-великите събития в човешката история — Великата френска революция.
— Ако съм ви забравила, госпожице, значи съм имала причина за това. Кой ви разреши да дойдете тук?
— Разбира се, че господин баронът, госпожице — каза Никол, като се намръщи недоволно и сви черните си вежди, които бе получила от господин Рафте. — Така си и знаех — госпожицата няма и капка привързаност към мен…
След тези думи хубавите й очи положиха неимоверни усилия и успяха да отронят от клепачите си по една сълза. В упрека й имаше толкова сърдечност и чувствителност, че събуди съчувствие у Андре.
— Детето ми — каза тя, — тук ме хранят, а освен това не мога да си позволя да натоваря домакинството на госпожа дофината с още едно гърло.
— Хубава работа! Да не би пък моето гърло да е толкова гладно! — възрази Никол с очарователна усмивка.
— Няма значение, Никол. Не може да останеш тук.
— Заради приликата ли? — попита младото момиче. — А не разгледахте ли лицето ми, госпожице?
— Наистина, изглеждаш ми променена.
— Така мисля и аз. Вчера един красив благородник, същият, който е измолил от краля военна част за господин Филип, дойде у дома. Като видя колко тъжен е господин баронът, че ви е оставил без камериерка тук, той му обясни, че няма нищо по-лесно от това да ме променят малко. После ме отведе със себе си, боядисаха ме и ето ме при вас.
Андре се усмихна.
— Повтарям, Никол, че не мога да те приема без изрична заповед.
— Заповед от кого?
— От баща ми.
— Това ли е вашата последна дума?
— Това е последната ми дума.
Никол извади от пазвата си писмото на барон Дьо Таверне.
— Хайде да видим — каза тя, — щом моята преданост и молбите ми не оказаха никакво въздействие, дали препоръката на баща ви ще упражни повече власт над вас!
Андре прочете писмото, което гласеше следното:
Скъпа моя Андре,
Осведомиха ме, че в Трианон вие не поддържате такова домакинство, каквото изисква вашето положение там. Но тъй като се задоволявам с рента от хиляда ливри, постъпете като мен и вземете Никол — тя струва колкото цялата прислуга, от която имате нужда.
Никол е пъргава, умна и предана. Тя бързо ще усвои тона и обноските, които се изискват при вас. А вие ще се погрижите да възпирате доброто й желание, а не да го насърчавате. Задръжте Никол при вас и не смятайте, че правя някаква жертва. В случай че ми повярвате, помислете и за следното: Негово величество е имал добрината да се погрижи за нас, но той е забелязал — а това ми повери мой близък приятел — че вие нямате подходящи тоалети и ви липсва достатъчно блясък. Замислете се върху думите му, защото те са твърде важни.
Вашият любящ баща
Писмото хвърли Андре в болезнени и объркани мисли. Значи нейната бедност щеше да я преследва и в новото й щастие! Тя не се срамуваше от това, но всичко я караше да мисли, че бедността я петни! По тази причина тя се задоволи да отговори на писмото на баща си само с едно допълнение към новините от Трианон, които му изпращаше често.
Татко, Никол току-що пристигна. Приемам я по ваше желание. Но онова, което ми пишете по този повод, ми е неприятно. Нима ще изглеждам по-малко смешна, каквато бях и без нея, в очите на богатите аристократи от двора, ако до мен в ролята на камериерка е това селско момиче?
Що се отнася до забележката, направена от Негово величество, позволете ми да ви кажа следното, татко — кралят е много умен мъж. Той не би могъл да ми се разсърди, че съм безсилна в усилията си да изглеждам видна дама. Освен това той е много сърдечен и не би си позволил да забележи или критикува моята бедност, вместо да я замени с охолство, което вашето име и вашите заслуги биха оправдали в очите на всички останали.
Ето какъв беше отговорът на девойката и, трябва да признаем, че искрената й непорочност и благородната й гордост бяха по-силни от лукавството и покварата на нейните изкусители.
Андре никога не заговори отново за Никол, просто я задържа при себе си. А Никол — радостна и щастлива (а тя знаеше много добре защо) — незабавно си приготви легло в десния будоар, в който се влизаше направо от преддверието.
Андре отиде в Трианон в един часа. Никога по-рано Никол не я беше приготвяла толкова бързо и никога преди господарката й не бе изглеждала толкова красива. Камериерката надмина себе си — в работата й имаше и разбиране, и внимание, и добри намерения.
Щом госпожица Дьо Таверне излезе, Никол се почувства господарка и огледа мястото, където беше попаднала. Изпитателното й око обхвана всички подробности — писмата, дреболиите към тоалетите на Андре, камината, най-затънтените кътчета в двата будоара. Докато шеташе из стаята на Андре, Никол минаваше сегиз-тогиз покрай прозореца и дебнеше с поглед мансардата, от която недостойно я наблюдаваха, без да й се показват. Веднъж й се стори, че щом погледна от прозореца, някой се отдръпна навътре в мансардата. Това не беше правдоподобно и тя не обърна внимание. След малко пък почти бе сигурна, че съзира гърба на мъж — беше се приближила до прозореца по-бързо, отколкото той е очаквал.
