Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Пак само кимнах.
- И така, въпросът ми, Скот, е: с какво точно се занимаваш?
- В момента с нищо - отговорих. - Върнах се в Ню Йорк, за да видя дали нещо ще привлече интереса ми.
Не беше добра идея да му обяснявам, че търся прикритие, че бягам от миналото си.
- Да. А преди това?
- Работех за правителството - отговорих след кратка пауза.
- Изглежда, половината държава прави това... макар да използват думата „работя“ доста свободно. - Финбар имаше доста солено чувство за хумор. - И какво точно правеше за правителството?
- Съжалявам - отговорих. - Забранено ми е да говоря за това.
Видях как двамата свидетели се споглеждат. Очевидно не ми вярваха.
- Кой ти забрани? - попита Финбар, без да им обръща внимание. Изпитах съжаление към него. Беше ясно, че искрено иска да приключи въпроса.
- Със заповед на президента - отговорих тихо.
Бившият търговски министър повдигна вежди - започваше да му се струва прекалено.
- Работел си в Европа, но Белият дом ти забранява да говориш за това?
- Да, господин министър.
- Все трябва да има човек... висшестоящ или ръководител... с когото да поговорим, дори и в най-общи линии - каза Финбар.
- Не мисля, че е възможно - отговорих. - Може би вече стигнах прекалено далече.
Въпреки че Дивизията официално не съществуваше - вече беше в миналото.
Финбар въздъхна.
- Бил се изрази много ясно, Скот. Не можем да продължим, ако не се убедя в твоята честност и почтеност. Ще трябва да ни помогнеш...
- Не мога. Дал съм дума да не говоря за тези неща. Подписал съм ангажимент.
Стори ми се, че се изненадаха от резкостта и категоричността на тона ми.
- В такъв случай, боя се... - Адвокатът погледна тъжно другите двама, за да получи подкрепа, и те кимнаха. - Ще трябва да прекратя тази среща.
Станах, станаха и другите. Изпитвах разочарование, задето няма да науча какво е възнамерявал Бил, но не знаех как иначе да постъпя. Но докато бившият министър ми подаваше ръка, ми хрумна идея.
- Имам благодарствено писмо, което би могло да помогне. Отнася се за едно събитие, в което участвах преди известно време.
- Събитие? Какво събитие? Благотворителна кампания или нещо такова? - попита бившият министър.
- Не точно - отговорих. - Някои части от писмото ще трябва да бъдат зачернени, но мисля, че може да го видите.
- А от кого е? - попита Финбар нетърпеливо.
- От президента. Написано е на ръка, на бланка от Белия дом.
Тримата не казаха нищо. Челюстта на Финбар като че ли увисна до пода и се налагаше да се наведе, за да я вдигне. Първи се съвзе бившият министър, все още скептичен.
- Кой президент? - попита.
- Бившият ти шеф - отговорих хладно и малко грубо. Не харесвах особено този тип. - Както и да е - добавих, - обади му се. Сигурен съм, че имаш номера му. Поискай разрешение да прочетеш писмото. Кажи му, че се отнася за един млад човек и ужасно събитие на Червения площад. Сигурен съм, че ще си спомни.
Той не отговори и Финбар запълни тишината.
- Трябва да спрем тук - каза. - Мисля, че навлизаме в територия, свързана с националната сигурност...
- Така е - отговорих.
Финбар се обърна към бившия министър:
- Джим, ако нямаш нищо против, проведи телефонния разговор по-късно, чисто формално.
Бившият министър кимна.
- Междувременно, имаме ли съгласие? - попита Финбар. - Удовлетворени ли сме, можем ли да продължим?
Двамата кимнаха, но от начина, по който ме гледаше бившият министър, разбрах, че е бил на заседание на кабинета, когато се е обсъждала смъртта на Синия ездач. Едва ли си е мислел, че някога ще се изправи лице в лице с този, който го е убил.
26.
Финбар извади папка от стенния сейф, другите двама адвокати свалиха саката си. От високия етаж наблюдавах талазите дъжд, които заливаха парка, и все още нямах представа за какво става дума.
- Както ти е известно, когато Бил почина, неговото значително състояние беше поверено на няколко тръста, които преминаха - като цяло - във владение на Грейс - започна Финбар и отвори папката. - Имаше обаче малка, но много специална част от неговия живот, която беше поставена под карантина, защитена, в съвсем различна корпоративна структура. Съдържанието ѝ беше събирано в течение на години и, честно казано, Грейс никога не прояви интерес към нея. Преди да почине, Бил се погрижи, с моя помощ, това нещо да мине в твои ръце. Мисля, че се безпокоеше, защото смяташе, че ако го надживее, Грейс няма да ти остави нищо. - Усмихна се. - Бил беше интелигентен човек, очевидно - знаем какво се случи, нали?