Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- По дяволите! - изруга Бен, стъписан от безмилостната изобретателност на подобно деяние.
- Естествено, Додж ѝ е повярвал - продължих. - Не че е бил способен да мисли рационално - бил е друсан до умопомрачение, изпълнен със самоненавист и отвращение от самия себе си.
- Откъде знаеш?
- По дланите му имаше срязвания. Ченгетата смятат, че са от опитите да се задържи за храсталаците, докато е падал, но раните са прекалено еднакви и почти успоредни, за да е това. Направил си ги е сам, докато е бил в библиотеката. Често се среща при наркоманите - нараняват се сами.
Бен помълча, после каза:
- Горкият. С толкова много пари, да остане сам и с нож...
- Грабнал е бинокъл и Ингрид го е повела по моравата към скалите на брега - продължих аз. - Искал е отчаяно да види какво се е случило с Камерън и е застанал на парапета. Ингрид вероятно е предложила да го държи за кръста. И всичко се нарежда чудесно. Тя го бутва съвсем леко, той полита в пропастта и един милиард долара започват да чукат на вратата им.
Свих рамене - това беше, нямаше нищо повече. Бен ме погледна.
- Виждал ли си някога нещо по-добро? - попита. - Дори ако турските ченгета бяха решили, че е убийство, няма начин да свържат Ингрид с Камерън.
- Никакъв - съгласих се. - Как въобще биха я заподозрели? Няма минали взаимоотношения, няма сегашно участие, няма мотив.
Бен поклати глава.
- Брилянтно.
- Разбира се - съгласих се. - И двете убийства. Това тук и другото, в Манхатън.
Бен намери папката, която търсеше, и я разгърна - там беше паспортната снимка на Ингрид и той се загледа в красивото ѝ лице.
- Ако си прав, че се е почувствала отхвърлена, изглежда, Ингрид е обичала Камерън настина - някакъв си тип е предпочетен пред нея, после обаче е призована да се върне и тя убива заради приятелката си. Не един, а два пъти.
Не бях мислил по този начин за тези неща.
- Да, така е - казах. - Макар че такава любов ми се струва малко странна.
Разбира се, трябваше да си спомням какво ми каза Ингрид, когато говорих с нея - че не разбирам и половината от случващото се. Предполагам, бях проявил самонадеяност - толкова сигурен бях, че съм разкрил цялото престъпление.
Брадли също беше сигурен.
- Какъв лош късмет извадиха - каза той. - Извършват почти перфектни убийства и са щели да се измъкнат безнаказано - ако по съвсем странична причина разузнаването на Съединените щати и един от неговите следователи не са насочили вниманието си точно към този град.
- Лош късмет, но не и за нас - отбелязах. - Без Ингрид и Камерън нямаше да го има идеалното прикритие, изобщо нямаше да се доближим до целта си толкова, колкото сега. Бог да им е на помощ, обаче изиграха важна роля в нещо, което можеше да е огромна победа.
- Можеше? - попита той изненадано, с поглед, забит в часовника. Оставаха четири минути. - Вече не мислиш, че ще се обади, нали?
Поклатих глава.
- Не ти казах, но Маккинли има своя собствена преценка за крайния срок. Аз дадох повече време. Според него трябваше да е станало преди час.
- И какво правим сега? - попита той тихо.
- Вземи телефона - казах му - и си запази място за първия полет за дома. Ако тръгнеш призори, вероятно ще стигнеш преди да затворят летищата. После направи каквото те посъветвах - вземи Марси и вървете право в къщата на брега. Заедно ще имате шанс.
- По-добре да сме трима - отговори той. - Ела с нас.
Усмихнах се и поклатих глава.
- Не. Ще замина за Париж.
- Париж? - изненада се той. - Градовете ще бъдат засегнати най-лошо.
- Да, обаче там бях щастлив... Имах много мечти... Ако положението стане наистина лошо, искам да съм близо до тези неща.
Изгледа ме продължително - тъжно, струва ми се, но беше трудно да се прецени. След това ме попита колко време ще е необходимо, за да може заразата да стихне по естествен път...
Вдигнах ръка и му дадох знак да пази тишина. Стори ми се, че чух нещо в коридора. Двамата замръзнахме и се заслушахме. И чухме едновременно - стъпки.
Взех беретата от нощното шкафче се плъзнах безшумно до шпионката на вратата. Бен също извади пистолета си и го насочи към вратата.
Погледнах през шпионката и видях на стената сянка на мъж. Приближаваше.
24.