Аз съм пилигрим

-      Разбира се.

Опипа колана на джинсите си и вдигна апарата, за да го видя.

Мисията продължаваше, вече нямаше връщане назад.

Тя спря на място за паркиране и откопчах колана на седалката.

-      Нещо за разтоварване?

-      В багажника има кошница за пикник. Аз не пия алкохол, но взех бира и има достатъчно храна. Вземи си каквото искаш.

„Осъденият поиска обилна вечеря“, помислих си и едва не се разсмях. Осъзнах, че стресът и страхът започват да вземат превес, и се заставих да ги потисна. Извадих кошницата с провизии от багажника и се обърнах, за да последвам Кумали към кея. Тя клекна, за да откачи въжето на стара лодка с отворена отзад рубка, с дървен корпус, но отлично поддържана. Зачудих се колко ли им е струвало да я наемат за деня.

Изправи се и без да знае, че я наблюдавам, се загледа към малкия залив. На сутрешната светлина беше красиво - тюркоазената вода, пустият бряг, измазаните в бяло къщи - и в един момент на просветление разбрах, че тя иска да запечати всичко това в паметта си, че се сбогува. Преди това се бях питал дали перспективата за Ярка светлина и български дом за сираци я е изплашила достатъчно, а сега виждах, че я изпълва с ужас. Реших, че с малкия и с брат й ще заминат много скоро, може би с кола, към Ирак или Сирия. Замислих се и си дадох сметка, че ако изчезна, тя ще е първият заподозрян, така че няма да има голям избор. За всички нас престоят ни в Бодрум отиваше към своя край.

Тя успя да се откъсне от мислите си и влезе в рубката на лодката. Когато се качих на борда и оставих кошницата, вече беше запалила двигателя; включи малка високочестотна радиостанция до руля и каза нещо на турски пред микрофона. Остави слушалката на вилката и се обърна.

-      Казах на шефа на пристанището къде отиваме и какъв ще е маршрутът ни.

Добър опит, само че не се обади на никакъв шеф на пристанището, а разговаря с брат си и който е с него. Каза му, че потегляме. Разбира се, вече бях прогнозирал дестинацията.