Аз съм пилигрим

Веднага щом Брадли излезе, за да се обади на Шепота, седнах зад малкото бюро, извадих лист и - макар че беше толкова късно - започнах да пиша завещанието си. При нормални обстоятелства - само с правителствената пенсия, годишния доход от Грейс и малката колекция картини - не бих си направил труда.

Нещата обаче бяха станали комплицирани. Когато Бен и Марси разкриха прикритието ми и ме принудиха да напусна Париж, сред малкото неща, които хвърлих в багажа си, бяха двете писма от нюйоркския адвокат, свързани със смъртта на Бил и Грейс.

Името на този възрастен адвокат беше Финбар Ханрахан, син на безпарични ирландски емигранти, човек толкова почтен, че имаше опасност еднолично да разклати лошата слава на адвокатите. Беше адвокат на Бил още отпреди брака му с Грейс и през годините го бях виждал многократно.

Когато пристигнах в Ню Йорк, си уговорих среща с него и отидох да го видя, с двете писма в ръка. Беше късен следобед. Той стана иззад бюрото си, мина през разкошния си офис и ме посрещна радушно на вратата. Заведе ме до канапе в един ъгъл край прозореца, откъдето се виждаше Сентръл Парк, и ме представи на други двама присъстващи - единия познах, защото беше бивш министър на търговията. Финбар обясни, че са адвокати, които не са свързани с неговата фирма.

-      Те се запознаха с определени документи и ги помолих да присъстват като безпристрастни наблюдатели. Задачата им е да потвърдят, че всичко, което правя, е по правилата и няма да може да бъде тълкувано погрешно или подлагано на съмнения на по- късен етап. По този въпрос държа да съм педантичен.

Стори ми се странно, но замълчах - реших, че Финбар знае какво прави.

-      В писмото си пишеш, че нещо около наследството на Бил трябва да се финализира - казах. - С това ли ще се занимаваме сега?

-      Да - отвърна той, - обаче преди да преминем към въпроса, трябва да решим важен проблем. - Погледна двамата присъстващи и те кимнаха. „Да, да го направим“, като че ли казваха. - Може и да не го знаеш - започна Финбар, - но Бил те обичаше много. Нещо повече. Вярваше, че в определен смисъл си специален, вярваше, че ти е писано да направиш нещо много важно.

Засмях се.

-      Да, една от приятелките на Грейс ми го каза. Очевидно се е побъркал.

Финбар се усмихна.

-      Не, не се е побъркал... Макар че изпитваше дълбока загриженост за теб. Особено след като ти напусна Харвард и отиде да живееш в Европа. Честно казано, той не вярваше, че се занимаваш с бизнес с изкуство.

Вестта не ме изненада - Бил беше не само интелигентен, но и много интуитивен човек. Не отговорих - само погледнах възрастния адвокат невъзмутимо.

-      Бил нямаше представа как изкарваш прехраната си - продължи той - и се безпокоеше, че може би си се замесил в бизнес, който е или незаконен, или неморален.

Изчака, за да отговоря, но аз само кимнах и не казах нищо.

-      Спомена, че няколкото пъти, когато е опитал да говори с теб по този въпрос, ти не си „откликнал“, както се изрази.