Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Не прилича на място за екскурзии.
Тя се засмя, вече по-спокойна, защото ме бе довела на уреченото място и нейното участие в плана почти приключваше.
- Няма да сме тук. Има тунел, през който се влиза в римски амфитеатър - специалистите твърдят, че е най-добрият на света след Колизеума.
Положих всички усилия да покажа, че ми е приятно.
- Звучи страхотно. Къде са децата?
Очевидно беше мислила и за това. Или брат ѝ?
- Вече са тук - отговори. - Дошли са с автобус. Има път, който води вътре откъм шосето.
Знаех, че това не е истина - районът беше добре проучен, когато се планираше ударът срещу Финли Финли, и тогава Контрола ни предупреди, ако играта загрубее, да не отваряме портата към амфитеатъра с изстрели и да не опитваме да се спасяваме оттам. Че там няма изход, абсолютно никакъв.
- Очаквам с нетърпение да го видя - казах, докато търсех места за стъпване между покритите с водорасли камъни.
- Толкова е възбуден - каза тя. - Едва го накарах да си изяде закуската тази сутрин.
Намерихме неравна пътека, която водеше към тъмния отвор - в скалистия скат, до самия плаж.
- Тук започва тунелът - обясни тя. - Знатните зрители са пристигали с лодки. Влизали са в амфитеатъра по този тунел, под звуците на фанфари.
- Това място би трябвало да е по-известно, да го посещават туристи - отбелязах.
- Преди години е било така, но туристите са нанесли толкова щети, че сега влизат само археолози и училищни групи.
Лъжите не я затрудняваха изобщо.
- Как се нарича амфитеатърът? - попитах.
Тя каза нещо на турски, което не разбрах - естествено.
- На английски?
- Няма точен превод. Или поне аз не мога да намеря.
Вероятно бе преценила, че не е добра идея да ми казва, че ще вляза в нещо, което наричат Театъра на смъртта.
Спряхме пред входа на тунела и видях - полускрита в тъмнината - порта, направена от тежки ръждясали железа. Може някога да е била затворена с вериги и катинари, но сега не беше.
- Не я ли заключват? - учудих се.
- Достъпът е само с лодка и почти никой не знае за това място. Затворено е от години - отговори тя.
Това беше първата им грешка. По ръждата ясно личаха следи от верига, която наскоро е била издърпана, след като е била срязана. Това не ми помагаше особено, но все пак беше показателно - означаваше, че бързат и пропускат подробности. От опит знаех, че това винаги е предимство.
Кумали отвори портата и понечи да влезе, но я спрях:
- Почакай. Нека мина първи. Нека бъда джентълмен.
Мисля, че добрите маниери са много важни, когато те водят на смърт - освен това така щях да имам пред себе си чисто поле за стрелба, ако всичко отиде по дяволите.
Минах през портата, влязох в тъмнината и усетих как около беретата на гърба ми се образува петно пот. Знаех, че Сарацина ме очаква в другия край на тунела.
30.
Брадли открил нужната къща без никакви затруднения. Според плана излязъл от хотела пет минути след като ме взе Кумали и - с помощта на подробната карта, която му бях нарисувал - отишъл право в най-добре заредения магазин за железарски стоки в Бодрум.
Три минути след това излязъл от магазина с найлонова торба с покупката си и отново с помощта на картата тръгнал на югозапад. След единайсет минути свил по улицата, която търсел, и видял малко по-нататък склад за дистрибуция на кока-кола. Приближил го, пресякъл улицата, спрял пред малката къща.
След като я огледал и си припомнил шест отличителни белега, бил сигурен, че е на правилното място. Отворил портата, минал покрай градинските джуджета и почукал на вратата. Било 11.25 -точно навреме. След няколко секунди чул отвътре женски глас, който извикал нещо на турски. Бен не бил сигурен какво е, но почти не се съмнявал, че пита кой е.
Не отговорил нищо, просто оставил тишината да се задълбочи и - както повечето хора постъпват при такава ситуация - жената, бавачката на малкия, отворила. Брадли възнамерявал да натисне вратата здраво, след като бъде отключена, да влезе, да затвори и да говори с жената вътре в къщата.
Не се получило - при разговорите ми с Брадли не бях взел предвид факта, че жената е невероятно затлъстяла. Когато насилил вратата, тя опряла в огромната маса на бавачката и блокирала. Това дало на изненаданата млада жена достатъчно време, за да натисне вратата и да се разкрещи. За момент изглеждало, че Брадли ще остане заключен навън и целият план ще пропадне. Той обаче реагирал светкавично, слава богу - извадил пистолета си, мушнал го през процепа на вратата, насочил го към зъбите на изплашената бавачка и ѝ изкрещял да отстъпи назад.