Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Хубава статуйка!
Едва сега забеляза, че тя прави усилие да изглежда спокойна:
— Не исках да те изненадам. Често ли идваш тук?
— Да.
— Малко усамотено е.
Докато той говореше, една дама мина покрай тях, спря се да погледа фонтана и се отдалечи.
Айрин я проследи с поглед.
— Не — отвърна тя, като чертаеше по пръстта с върха на чадъра. — Никъде не е усамотено. Човек си има винаги сянка.
Соумс разбра, погледна я твърдо и възкликна:
— Какво искаш, сама си си виновна. Всеки момент можеш да се отървеш от нея. Върни се, Айрин, и ще бъдеш свободна.
Тя се изсмя.
— Не се смей! — Извика Соумс и тупна с крак. — Това е безчовечно. Слушай! Какво искаш да сторя, за да се върнеш при мен? Да ти обещая отделно жилище и само понякога да те посещавам там?
Айрин стана изведнъж. Лицето и, цялото й държание издаваха страшно раздразнение.
— Никога! Никога! Никога! Можете да ме преследваш до гроб. Няма да се върна.
Оскърбен, едва успяващ да се сдържа, Соумс се отдръпна.
— Не прави сцени! — каза рязко той. И двамата останаха така, загледани в малката Ниоба с искряща на слънцето зеленикава плът.
— Това е, значи, последната ти дума — промълви Соумс, стиснал пестници. — Осъждаш и двама ни.
Айрин наведе глава.
— Не мога да се върна. Сбогом.
Чувство на чудовищна несправедливост бликна в него.
— Стой — каза той, — и послушай за момент! Ти си свързана с мен чрез свещен обет… Дойде без пет пари. Имаше всичко, което можех да ти дам. Наруши обета без причина, направихте ме за смях; отказа да ми родиш дете; остави ме като затворник; и… и все още ме владееш така, че те желая, да, желая те. Кажи ми сама каква си?
Айрин се обърна, със смъртнобледо лице и пламнали очи.
— Бог ме е създал такава, каквато съм — отвърна тя; — порочна, ако искаш… но не дотолкова порочна, че да се отдам повторно на мъж, когото мразя.
Слънцето заблестя в косите й, докато тя се отдалечаваше, и се плъзна леко като ласка по тясната кремава рокля.
Соумс не успя да продума, нито да мръдне. От тази така груба, така първична дума — „мразя“ — цялата му форсайтовска същност потрепера. Той напусна с глухо проклятие мястото, откъдето тя си бе отишла, и едва не се сблъска с дамата, която се връщаше полека… Глупачка! Глупава съгледвачка!
Вървеше изпотен, навлязъл дълбоко в гората.
„Е, добре! — помисли той. — Няма защо да я щадя, щом тя няма нито зрънце пощада към мен. Още днес ще й докажа, че е въпреки всичко моя жена.“
Но, докато се връщаше към хотела си, трябваше да признае, че сам не знаеше какво иска да каже с тия думи. Не можеше да прави сцени на публично място, а какво друго би могъл да стори? Почти проклинаше собствената си деликатност. Тя не заслужаваше може би уважение; но себе си, уви, той не можеше да изложи! И седнал, без да обядва, в хола на хотела, където непрестанно минаваха туристи с бедекери188 в ръка, той изпадна в дълбоко униние. Във вериги! Целият му живот, с всички естествени инстинкти и достойни копнежи, беше окован във вериги само защото съдбата го беше тласнала преди седемнайсет години да отдаде сърцето си на тази жена… така безвъзвратно, та и сега дори не му оставаше истинско чувство за друга! Проклет да бъде денят, когато я бе срещнал, проклети да бъдат и очите му, които виждаха в нея нещо друго освен жестоката Венера, каквато всъщност беше! И все пак, припомняйки си я в слънчевото отражение по тясната рокля от шантунг, той изохка така, че минаващият турист помисли: „Този човек се е разболял! Какво ли ядохме на обяд?“
По-късно, на терасата на едно кафене недалеч от Операта, с чаша студен чай с лимон и сламка за пиене, му хрумна злобната мисъл да вечеря в нейния хотел. Ако е там, ще може да поговори с нея; ако я няма, ще й остави бележка. Облече се грижливо и написа следните редове:
188
Пътеводители. По името на издателя немец.