Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Решението й да стане милосърдна сестра, продиктувано от записването на Джоли за доброволец, бе изпълнено честно, макар и придружено с раздразнението и съжалението, което всички Форсайтови изпитват пред едно ограничение на личната им свобода. Отначало възхитена от „чудесното“ занятие, Джун започна на втория месец да смята, че може да се подготви сама много по-добре, отколкото ще я подготвят другите. И, ако Холи бе настояла да последва примера й и не бе постъпила в курсовете, Джун непременно щеше да се откаже. Но сега, пред самото заминаване, мисълта, че изоставя без никаква подкрепа Ерик Кобли с жена и две деца в студените вълни на едно неотзивчиво общество, й тежеше дотолкова, че се появи отново опасност да се откаже. Обаче каблограмата с тревожната вест реши въпроса. Джун си представи веднага как се грижи за Джоли… ще й позволят, разбира се, да се грижи за собствения си брат! Джолиън — по-осведомен и недоверчив — не хранеше подобна надежда. Бедната Джун! Можеше ли някой Форсайт от нейното поколение да си представи колко груб и жесток е животът? Откакто узна за пристигането на сина си в Кейптаун, мисълта за него измъчваше непрестанно Джолиън. Не можеше да се примири с чувството, че Джоли е в постоянна опасност. Макар и тревожна, каблограмата беше все пак утеха. Нямаше поне да бъде изложен на куршуми. Но… и дизентерията е тежка болест! Таймс беше пълен със съобщения за смъртни случаи от нея. Защо не можеше той да е болният в оная далечна болница, а момчето му да е живо и здраво у дома си? Това, съвсем нефорсайтовско, самопожертвуване на трите му деца изненадваше Джолиън. Той би разменил с готовност мястото си с Джоли, защото обичаше сина си; но те не действуваха по подобна подбуда. Оставаше му само да приеме, че поведението им означава израждане на форсайтовския тип.
Късно следобед Холи отиде при него под стария дъб. Тя бе израснала много през последните месеци на болнично обучение вън от къщи. Щом я видя да приближава, той си помисли: „Тя е по-разумна от Джун, макар че е още дете; много по-мъдра е. Слава богу, поне тя не заминава.“ Холи седна в стола-люлка, мълчалива и кротка. „Разтревожена е не по-малко от мене“ — помисли Джолиън. Като видя, че го гледа, каза:
— Не вземай новината много присърце, моето дете. Ако не беше болен, щеше да е изложен на много по-голяма опасност.
Холи стана от стола-люлка.
— Искам да ти кажа нещо, татко. Аз съм причина Джоли да се запише и да замине.
— Защо?
— Докато ти беше в Париж, ние с Вал Дарти се влюбихме. Излизахме на езда в Ричмънд парк; сгодихме се. Джоли разбра и реши, че трябва да ни раздели, и предизвика Вал да се запише доброволец. Аз съм виновна за всичко, татко; затова искам и аз да замина. Ако се случи нещо с един от тях, ще се чувствам ужасно. Освен това и аз съм подготвена не по-зле от Джун.
Джолиън я погледна смаяно и насмешливо. Ето, значи, отговора на загадката, която се стремеше да открие: и трите му деца в края на краищата си бяха Форсайтови! Холи можеше, разбира се, да му каже това нещо по-рано! Но той не изрече хапливите мисли. Нежността към младите беше може би най-святото в неговото верую. Получил бе, то се знае, каквото заслужаваше. Сгодили се! Затова, значи, се бе някак отчуждила от него! И то, за младия Вал Дарти — племенника на Соумс — от вражеския лагер! Всичко това беше ужасно противно. Той сгъна триножника и облегна етюда на дървото.
— Знае ли Джун?
— Да; тя каза, че може да ме настани някак в своята каюта. Каютата е за един човек, но една от нас може да спи на пода. Ако си съгласен, ще отида още сега да взема разрешение и за мене.
„Ако съм съгласен?“ — помисли Джолиън. — Малко късно се е сетила за съгласието ми. Но пак премълча.
— Много си млада, миличка, няма да те пуснат.
— Джун има познати, на които помогнала да заминат за Кейптаун. Ако не ми позволят да работя като сестра, ще мога да остана при тях и да продължа обучението си. Пусни ме, татко!
Джолиън се усмихна, за да не заплаче.
— Никога в нищо не съм ви спирал — каза той. Холи обви с ръце шията му. — О, татко! Ти си най-добрият баща на света!
„Това означава, че съм най-лошият“ — помисли Джолиън. Ако се бе усъмнявал някога в своето верую на търпимост, то беше именно сега.
— Аз не съм в приятелски отношения със семейство Дарти — каза той — и не познавам Вал. Но Джоли не го обича.
Холи погледна някъде в далечината и каза:
— Аз го обичам.
— С това въпросът се урежда — отвърна сухо Джолиън, но като видя изражението й, я целуна и помисли: „Има ли нещо по-трогателно от младежката вяра?“