Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сага за Форсайтови
Сага за Форсайтови - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сага за Форсайтови

Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:

Във викторианска Англия, стабилна и строгонравна, родът Форсайт е сред стълбовете на обществото. Богатството, натрупано от няколко поколения търговци и адвокати, осигурява охолен и спокоен живот на многобройните Форсайтови, олицетворяващи здравомислието, непоклатимите традиции и упованието в собствеността.
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
1 ... 233 234 235 236 237 238 239 240 241 ... 385
Перейти на страницу:

„Идилията ти с онзи приятел Джолиън Форсайт ми е във всеки случай известна. Ако я продължаваш, трябва да ти бъде ясно, че не ще се спра пред нищо, за да направя живота му невъзможен.

С. Ф.“

Запечата плика, но не го адресира, защото не желаеше да напише моминското й име, което така нахално бе възприела, нито да я назове Форсайт, от страх, че тя може да скъса плика, без да прочете писмото. После излезе и тръгна по светналите улици, предоставени на търсачите на нощни развлечения. Влезе в нейния хотел и си избра място в един отдалечен ъгъл, откъдето можеше да наблюдава всички входове и изходи. Нямаше я. Той яде малко, набързо, нащрек. Тя не дойде. Изпи бавно кафето в хола, изгълта две чаши бренди. Отиде при таблото да разгледа имената. Номер дванайсет, на първия етаж! Реши да занесе писмото сам. Качи се по стълбите с червени пътеки, мина покрай един малък салон; осем… десет… дванайсет! Дали да почука, да тикне писмото под вратата, или… Огледа се плахо и натисна дръжката. Вратата се отвори в малко коридорче, което водеше към друга врата. Почука на нея — никакъв отговор. Вратата беше заключена. И прилепваше плътно до пода — писмото нямаше да мине. Той го прибра в джоба си и постоя за миг, като се ослушваше. Беше поти сигурен, че тя не е вътре. Тръгна изведнъж, мина покрай малкия салон, слезе по стълбите. Спря пред канцеларията и запита:

— Бихте ли се погрижили да предадете това писмо на мисис Ерън?

— Мадам Ерън напусна днес, monsieur, неочаквано, към три часа. Някой от семейството й се разболял.

Соумс стисна устни.

— О! — промълви — Знаете ли адреса й?

— Non, monsieur, Англия, струва ми се.

Соумс прибра писмото в джоба си и излезе. Повика минаващия файтон.

— Карайте където и да е!

Кочияшът явно не разбра, усмихна се и завъртя камшика. И Соумс се понесе в малката виктория189 с жълти колелета из звездообразния Париж, а кочияшът спираше от време на време, за да запита:

— C’est par isi, monsieur?

— Не, продължавайте!

Докато най-после човекът се отчая и колата с жълтите колелета продължи да се носи покрай високите затворени къщи с гладки фасади и булеварди с платании — един миниатюрен Летящ холандец!

„Като живота ми — помисли Соумс. — Напред и все напред… без никаква цел!“

В паяжината

Соумс се върна в Англия на следния ден, а на другата сутрин бе посетен от мистър Полтид, с цвете в петлицата и кафяво бомбе. Соумс го покани да седне.

— Новините от фронта не са много лоши, нали? — започна мистър Полтид. — Надявам се, че сте добре, сър?

— Благодаря, много добре.

Мистър Полтид се понаведе напред, усмихна се, обърна ръка, загледа дланта си и каза полека:

— Изглежда, че най-после свършихме работа, сър.

— Какво? — извика Соумс.

— Деветнайсет съобщи най-неочаквано нещо, което бихме могли с право да наречем убедително доказателство.

Мистър Полтид помълча.

— Е?

— На десети този месец, след като забелязала през деня една среща между 17 и някакво лице, 19 е готова да заяви под клетва, че е видяла същото лице да излиза към десет вечерта от спалнята на 17 в хотела. С малко умение при взимане на показания това ще бъде достатъчно… още повече, като се има предвид, че 17 е напуснала Париж сигурно със същото лице. Защото и двамата са изчезнали; още не сме ги открили, но ще ги намерим… ще ги намерим. Деветнайсет работи старателно, при особено трудни условия и много се радвам, че накрая се прояви.

Мистър Полтид извади цигара, чукна края й о масата, погледна Соумс и я прибра. Изражението на клиента му не беше насърчително.

— Какво е новото лице? — запита рязко Соумс.

— Това не знаем. Тя ще потвърди факта под клетва, а дава и точно описание на външността му.

Мистър Полтид извади писмото и започна да чете:

„Средна възраст, среден ръст, през деня в тъмносин костюм, вечерта във фрак. Бледен, с тъмни коси, малки тъмни мустачки, хлътнали бузи, издадена брадичка, сиви очи, малки нозе, виновно изражение…“

Соумс отиде до прозореца. Застана там, обзет от насмешлива ярост. Същински идиот… роден идиот! Седем месеца по петнайсет лири седмично… за да го проследят като любовник на собствената му съпруга! Виновно изражение! Отвори прозореца.

— Горещо — каза той и се върна на мястото си. Кръстоса крака и изгледа с високомерно изражение мистър Полтид.

— Съмнявам се дали това е напълно достатъчно — заяви провлечено той, — щом нямаме име или адрес. Смятам, че може да оставите засега дамата и да се занимаете с нашия приятел 47.

вернуться

189

Двуместен файтон.

1 ... 233 234 235 236 237 238 239 240 241 ... 385
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)