Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
На ъгъла пред Хайд парк се сблъска с Джордж Форсайт, загорял от слънце поради постоянното стоене по надбягванията, с изкуствен нос в ръка.
— Здравей, Соумс! — извика той. — Искаш ли нос?
Соумс отвърна с полуусмивка.
— Грабнах го от един от тия спортсмени — продължи Джордж, явно пийнал; — трябваше да го поваля… когато се опита да събори шапката ми. Слушай, ще дойде ден, когато ще трябва да се разправям с тия приятели: станали са прекалено нахални… разните там радикали и социалисти. Окото им е в имотите ни. Кажи това на чичо Джейз — да спи по-спокойно.
„In vino veritas186“ — помисли Соумс, но само кимна и продължи по Хамилтън плейс. По Парк Лейн се мяркаха малки, не особено шумни групички гуляйджии. Поглеждайки към къщите, Соумс помисли: „И все пак ние сме гръбнакът на нацията Не могат лесно да ни раздрусат. Владението е девет-десети от правото.“
Но щом затвори зад себе си вратата на бащиния дом, странният, необичаен уличен кошмар изчезна от съзнанието му, сякаш, след като го бе сънувал, се бе събудил в топлото утринно спокойствие на пружиненото си легло.
Влезе в просторната празна гостна и се спря насред стаята.
Съпруга! Същество, с което да се разговори. Всеки има право на това! Дявол да го вземе! Има право!
ТРЕТА ЧАСТ
Соумс в Париж
Соумс не бе пътувал много. Деветнайсетгодишен, бе направил с баща си и Уинифред така нареченото „малко пътешествие“ — Брюксел, Рейн, Швейцария и обратно през Париж. На двайсет и седем години, току-що започнал да се интересува от живопис, прекара пет горещи седмици в Италия, за да се запознае с Ренесанса — който не го възхити така, както бе очаквал, — а на връщане беше две седмици в Париж, където беше зает само със себе си, както подобава на един Форсайт, заобиколен от такива затворени в себе си „чужденци“, каквито са французите. Тъй като бе учил езика им в английско училище, не разбираше какво му говорят. Затова намери, че и за него, и за тях е по-добре да си мълчат: така човек поне не се излага. Не харесваше облеклото на мъжете, закритите файтони, театрите, които приличаха на кошери, галериите, където миришеше на восък. Беше премного предпазлив и стеснителен, затова не изследва онази страна на Париж, съставяща, според Форсайтови, неговата скрита привлекателност; а колкото до колекционерските покупки — не можа да направи ни една! Като би се изразил Никълъс — французите са научени само да грабят. Върнал се бе недоволен и бе заявил, че напразно хвалят толкова много Париж!
186
Във виното е истината (лат.).