Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс взе жилетката от стола, облече я, облече и сакото, напръска кърпичката си с одеколон, закачи верижката на часовника си и каза:
— Не ни върви.
Въпреки собствените си грижи Уинифред го съжали, сякаш с тия три думи бе разкрил собствената си дълбока мъка.
— Искам да видя мама — заяви тя.
— Трябва да са с тате в стаята им. Слез тихичко в кабинета. Ще я доведа.
Уинифред се промъкна до тъмния малък кабинет, забележителен само с един Каналето183, твърде съмнителен и, поради това, незаслужаващ по-видно място, и с чудесна колекция от съдебни решения, неотваряни от години насам. Тя стоеше гърбом към плътно спуснатите тъмнокяфви завеси, загледана в празната камина, когато майка й влезе, последвана от Соумс.
— О, клетичката ми! — прошепна Емили. — Колко измъчена изглеждаш! Той постъпва наистина ужасно!
Всички в семейството се пазеха така грижливо да не проявяват някакво просташко вълнение, че за майката беше невъзможно да пристъпи към дъщеря си и да я прегърне. Но от мекия й глас, от все още красивите рамене под скъпата черна дантела лъхаше утеха. От гордост и желание да не разстрои майка си Уинифред каза колкото може по-спокойно:
— Нищо особено не се е случило, мамо; няма защо да се тревожим.
— Не разбирам — отвърна Емили, като се обърна към Соумс — защо Уинифред да не му каже, че ще заведе дело срещу него, ако не напусне дома й. Той й е взел бисерите; ако не ги е донесъл обратно, това стига.
Уинифред се усмихна. Всички щяха да започнат сега да я съветват ту за едно, ту за друго, тя знаеше вече какво ще направи: просто нищо. Чувството, че все пак бе донякъде победила, запазила бе своята собственост, я завладяваше все повече и повече. Не! Ако иска да го накаже, може да стори това и у дома си, без никой да узнае!
— А сега — продължи Емили — ела да отидем спокойно в трапезарията… ще останеш на вечеря с нас. А за баща ти… остави аз да му кажа.
Докато Уинифред отиваше към вратата, майка й щракна електрическия ключ и едва тогава забелязаха бедата, която ги чакаше в коридора.
Привлечен от светлината в стаята, която никога не осветяваха, Джеймс стоеше загърнат в кафявия си шал от камилска вълна, под който ръцете му не се виждаха, така че сребристата глава изглеждаше отделена с някакво пусто просто пространство от нозете в модни панталони. Стоеше, повече от всякога приличен на щъркел, с такова изражение, сякаш виждаше огромна жаба, която не ще може да глътне.
— Какво става? — запита той. — „Аз ще кажа на баща ти!“ Никога нищо не ми казвате.
Емили не намери какво да отговори. Този път Уинифред отиде към него, сложи ръце на загърнатите му безпомощни рамене и го успокои:
— Монти не е фалирал, татко. Чисто и просто се върна.
И тримата очакваха да се случи нещо ужасно; успокояваше ги само това, че Уинифред го държеше, но те не знаеха какви дълбоки корени има този приличен на призрак стар Форсайт. Линията между обръснатата горна устна и брадичката се поизкриви, бузите между дългите сребристи бакенбарди се посгърчиха. И Джеймс каза с достойно самообладание:
— Той ще ме довърши. Знаех си, че ще стане така.
— Не бива да се тревожиш, татко — отвърна спокойно Уинифред. — Ще го накарам да се държи както трябва.
— О! — изохка Джеймс. — Махнете това нещо! Топло ми е.
Свалиха шала. Той се обърна и тръгна с твърди крачки към трапезарията.
— Не искам супа — заяви на Уормсън, преди да седне. Всички заеха местата си, Уинифред все още с шапка; Уормсън постави четвърти куверт. Когато той излезе, Джеймс запита:
— Какво донесе?
— Нищо, татко.
Джеймс загледа в лъжицата отражението на собственото си лице.
— Развод! — промърмори той. — Глупости! Къде ми беше умът! Трябваше да му предложа някаква издръжка, при условие да не се връща в Англия. Ще идеш да му предложиш това, Соумс!
Предложението изглеждаше толкова разумно и просто, че Уинифред сама се изненада от отговора си:
— Не, нека остане, щом се е върнал; ще трябва само да се държи прилично… нищо повече!
Всички я погледнаха. Всеизвестно беше, че Уинифред е смела жена.
— Кой знае… — започна Джеймс — с какви главорези е бил там! Потърси и му прибери револвера! И не си лягай без оръжие. Трябва да вземеш Уормсън у вас. Пък аз ще го видя лично утре.
Всички се трогнаха от това изявление; Емили каза успокоително:
— Правилно, Джеймс; не бива да допуснем никакви глупости.
— О! — промълви мрачно Джеймс. — Нищо не се знае.
Влизането на Уормсън, който донесе рибата, отклони разговора.
183
Венециански пейзажист (1697–1768).