Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- След няколко месеца Камерън решава, че вече не иска да живее с Додж - продължих.
- Намесва се трети човек?
- Обикновено става така. В този случай е жена.
- Ау, тази схема, която продължава да е актуална - отбеляза Бен.
- Трябва да разбереш, че има някои неща, които не знам. Наложи се да гадая, да правя предположения, да разчитам на опита си, но знам, че съм прав.
Той кимна.
- Ти си единственият следовател, с когото не бих спорил.
- Интуицията ми подсказва, че двете жени са отраснали заедно, мисля, че са имали сексуални отношения, преди Додж да влезе в кадър - продължих. - Все едно, да приемем, че приятелката на Камерън се казва Мерилин - не знам истинското ѝ име.
Погледнах крадешком часовника си - бяха минали само двайсет минути. Не се бях замислял, но времето, изглежда, тече бавно, когато чакаш края на света.
- Напуснали дълбоката провинция, където най-вероятно са израснали, и се преместили в Манхатън, изпълнени с мечти, предполагам. Камерън си намерила работа в „Прада“, а Мерилин искала да стане актриса. С други думи, работела е в някой офис.
- Тогава Камерън среща милиардера - каза Бен.
- Да. Било изненадващо, но Камерън си давала сметка, че това е нейният шанс да спечели състояние - мълнията никога не удря на едно и също място два пъти. Може да го е обсъждала с Мерилин, може да е минало много цивилизовано, но от опит знам, че животът е адски по-гаден. Предполагам, че е зарязала старата си приятелка. Каквото и да се е случило, тя се омъжила за него. В едно обаче съм сигурен - Додж никога не е срещал Мерилин, дори не я е виждал. Това е от значение за случилото се по-късно.
- Добре - каза Бен. - Значи Додж и Камерън се женят, но бракът не потръгва.
- И то много скоро. Макар да съм сигурен, че Мерилин се е чувствала предадена, Камерън възстановила контактите с нея. Искала да се отърве от Додж, но имало един проблем...
- Предбрачният договор.
- Точно така. Двете обаче видели начин да го заобиколят - да останат заедно и да имат пари. Като го убият.
- И какъв е бил планът? - попита Бен.
- Не са имали план. После, една сутрин, група терористи им помагат. Единайсети септември. Офисът, в който работела Мерилин, е бил в една от кулите, а тя в този ден е закъсняла. Видяла е как връхлитат самолетите и си е дала сметка, че след това светът може да я смята за мъртва. За един кандидат-убиец няма по-добро алиби.
Вдигнах очи и видях трима гости на хотела да влизат и да се отправят към асансьора. Занаятът никога не напуска задната част на мозъка ми и знаех, че всички гости вече са се прибрали по стаите си. До десет минути младият дежурен на рецепцията щеше да заключи вратата, да провери товарната рампа и служебния асансьор отзад и да намали осветлението във фоайето. Погледнах часовника на рафта над камината - стрелките му като че ли не помръдваха. Къде беше Кумали? Къде, по дяволите, беше „Ешелон“?
- Но Мерилин е трябвало да остане мъртва - каза Бен и ме върна към единайсети септември и Ню Йорк.
- Точно така. Минала е през дима и разкъсаните тела и е открила идеалното място, където да се скрие. „Истсайд Ин“. Актриса е и е използвала уменията си, за да не може никой да я познае или опише. Всеки ден е планирала различна роля.
Бен кимна.
- Да. Не успяхме да ѝ направим портрет по описания на очевидци. Вероятно е започнала да планира веднага - това я е отвело до Нюйоркската библиотека и твоята книга.
- Точно така. Притурката в края показва неразкритите убийства в различните държави. След няколко минути четене е видяла, че да извършиш убийство в някои страни е много по-безопасно, отколкото в Америка. Турция е идеална в това отношение - тук постиженията на криминологията се използват слабо, а следователите са претоварени с работа. За Камерън не е било проблем да убеди Додж да обикалят Егейско море, но за Мерилин това е било сериозен проблем.
- Мъртвите не могат да си вадят паспорти - отбеляза Брадли.
Кимнах. Светлините във фоайето започнаха да отслабват, котката се протегна, с Брадли погледнахме часовника над камината. Оставаха сто и двайсет минути.
Станах, отидох до рецепцията и си налях кафе. Ръцете ми трепереха.
22.
Във Вашингтон също гледали часовника. По Източното крайбрежие било средата на следобеда, а Шепота бил направил своя собствена преценка за времето, когато може да се очаква „Ешелон“ да засече съобщението на Кумали. Според него щяло да стане по-рано, отколкото очаквах аз.