В капана на времето [bg]

Въпросите продължиха почти час, въртяха се около едно и също, търсеха несъответствия, уточняваха подробности. Най-сетне доволен, Джейми въздъхна дълбоко и се извърна от момчето, което се свлече в сенките на дъба. Джейми вдигна ръка, без да продума, и Мърто му подаде пищов.

Джейми се обърна към пленника си, провери оръжието и се прицели. Дългият пищов блестеше в мрака, спусъкът и петлето сребрееха на огъня.

— Главата или сърцето? — попита Джейми, когато най-сетне вдигна глава.

— А? — Момчето зина неразбиращо.

— Ще те застрелям — обясни търпеливо Джейми. — Шпионите обикновено ги бесят, но заради твоето благородство към дамата искам да ти осигуря бърза и чиста смърт. Къде да те гръмна — в сърцето или в главата?

Момчето се изправи бързо и изпъна рамене.

— Да, разбира се. — Облиза устни и преглътна. — Мисля… в сърцето. Благодаря — добави. Вирна брадичка и стисна устни, които още пазеха меката детска извивка.

Джейми кимна и свали петлето с щракване, което отекна в тишината под дъбовете.

— Чакай! — извика пленникът. Джейми го погледна питащо, беше се прицелил в слабите му гърди.

— А как да съм сигурен, че няма да опозорите дамата, след като… след като умра? — попита момчето и огледа войнствено кръга от мъже. Беше стиснал в юмрук здравата си ръка и трепереше. Рос издаде някакъв звук, но го скри умело в кихавица.

Джейми сведе пистолета и с желязно самообладание запази мрачно и сериозно изражение.

— Ами… — шотландският акцент се беше засилил… — имаш думата ми, макар че ти едва ли ще приемеш думата на един… — устните му потрепнаха — шотландски мерзавец. Вероятно ще приемеш уверенията на дамата? — Вдигна вежда към мен и Кинкейд веднага скочи да отпуши устата ми.

— Джейми! — възкликнах яростно. — Това е безумие? Как можа да го направиш? Ти… ти…

— Страхливецо — помогна ми той. — Или чакал, ако повече ти харесва. Какво ще кажеш, Мърто — обърна се към лейтенанта си, — страхливец ли съм или чакал?

Мърто изкриви кисело уста.

— Аз бих рекъл, че си пътник, ако развържеш жената невъоръжен.

Джейми се извърна извинително към затворника си.

— Трябва да поднеса извинения на съпругата си, задето я превърнах в част от тази измама. Уверявам те, че нейното участие беше напълно неволно. — Той мрачно огледа ухапаната си ръка.

— Съпруга! — Момчето се взираше обезумяло в Джейми.

— И те уверявам, че ако тази дама ме удостоява с честта да легне в леглото ми, тя никога не го прави под принуда. И няма да го направи, но по-добре да не я развързваме още, Кинкейд.