В капана на времето [bg]

— Да, и?

Сбърчих чело, опитвах да си спомня всичко. Представях си малката парцалива кафява книга „История на Англия за деца”, която четях под потрепващия пламък на керосиновата лампа в кирпичена колиба някъде в Персия. Мислено прелиствах страниците, но си спомнях само раздела от две страници, които авторът беше посветил на якобитското въстание, известно на историците като Въстанието от 1745 година. И на тези две страници имаше само един параграф за битката, която ни предстоеше.

— Шотландците побеждават — казах аз.

— Е, това е важното — съгласи се той малко саркастично, — но щеше да е от полза, ако знаехме повечко.

— Ако искаш пророчество, трябваше да си доведеш врачка — сопнах се аз, после омекнах. — Извинявай. Просто не знам нищо повече и това е много вбесяващо.

— Да, така е. — Хвана ръката ми и се усмихна. — Не се тревожи, сасенак. Не можеш да кажеш повече, отколкото знаеш, ама ми го повтори още веднъж.

— Добре. — Стиснах ръката му. — Това била знаменателна победа — започнах да чета от мислената страница, — защото якобитите се изправили пред много по-многочислен враг. Те изненадали армията на генерал Коуп призори — нападнали още с изгрева на слънцето, сигурна съм — и станала суматоха. Англичаните дали стотици жертви, а якобитите съвсем малко, само трийсет мъже. Само трийсет мъже били убити.

Джейми се озърна назад към върволицата мъже от Лалиброх, която се проточваше по пътя. Те разговаряха и пееха. Трийсет мъже, толкова беше довел от Лалиброх. На него числото не му изглеждаше малко, но аз бях виждала бойните полета в Елзас и Лотарингия и акрите ливади, превърнати в кални костници за хилядите избити.

— Е, общо взето — казах почти извинително. — Опасявам се, че от историческа гледна точка… това число е незначително.

— Незначително. О, да.

— Съжалявам.

— Не си виновна ти, сасенак.

Все пак някак се чувствах виновна.